ЕЗИК И ИСТОРИЯ


Ради Панайотов 
 взето от тук   www.bulgaria88.narod.ru/eii.htm


Езикът и историята са двете най-големи духовни опори на един народ. Затова не само Паисий ни учи да знаем своя род и език. Това не са просто знания за миналото, отразявани чрез едно от средствата за общуване. Това са осезаеми сили - най-солидната основа за действие в настоящето и провиждане в бъдещето.

Всеизвестен е стремежът на някои народи да обсебват и да си приписват чужда митология и история. Езикът е променлива система и позволява с промяната на един звук или буква да се изменя знанието за хилядолетия. Но тъй като нещата са свързани с невероятен брой връзки, то разкъсването на някои от тях и промяната или подмяната на някои от свързаните с тях елементи винаги оставя следи, по които цялото може да бъде възстановено. Нищо не е изгубено и нищо не може да бъде унищожено.

Може би историята е тази, която най-много страда от стремежа “да се тегли чергата към себе си”. Дали чрез преиначаването Ј, дали чрез присвояване или унищожаване на паметниците и писмените свидетелства на “другите”, това е област, в която се води настървена битка за идентичност.

Но изглежда от всички, ние, българите, сме най-великодушни и щедри. Вероятно защото сме сътворили предостатъчно много история, сме готови да забравяме големи части от нея и я оставяме на всички “желаещи”.

Търпим дори когато един чужд външен министър каже: “Какво правят тези българи тук? Защо не си отидат в Азия?”

Търпим когато късат части от народа ни, когато им пишат речници и граматики, когато ги карат да изучават говор, който би накарал дедите им да се чудят дали да се ядосват или да прихнат и махнат с ръка.

На всичко отгоре, по логиката на днешната всеобща пазарност, оставяме да вадят по международните сергии не само наша археологическа, т.е. материална, но и историческа, т.е. духовна собственост. И ако материалното сравнително трудно се поддава на промени, т.е. фалшификации, то духовното с помощта на езика може да придобива твърде разтегливи форми и оценки.

И както става на пазара, купувачът гледа да свали стойността на стоката и ако остане до него, най-добре би било да я отнесе даром или ако я купи, то да е по правилото “две за лев”. Но понеже сега нашего брата (си мисли, че) е в неизгодно положение и не върви много-много да се пазари, продажбите вече са минали отвъд всякакви граници на логиката и разума. Всъщност, ние сме тези, които плащат, за да им вземат стоката, за което вземаме от купувача и заеми, които заедно с лихвите ще плащат . . . камилата и камиларят.

Основата на всичко това е отново политическа. Ако наистина ставаше дума за глобализация, както така широко се рекламира, то всеки трябваше не само да е свободен, но и да има възможност да ходи навсякъде, където пожелае, да гледа и преценява, да взема и пригажда към и за себе си всичко онова, което би направило живота му по-добър, но най-вече по-смислен. А всъщност за пореден път се извършва цялостна преориентация, налагана чрез все по-слабо прикриван натиск и водеща в една строго определена посока.

Почти успяват да ни приучат да четем за нашата история това, което други са писали. Пишат се общобалкански и общоевропейски истории, в които четем, че дори през ХV - ХVI век още сме се движели от Азия към Европа, че днес не сме държава, а някаква територия, останала от разпада на Османската империя. И какво става днес на тази територия? Ами това е нещо като Косово, където нашите “доброжелатели” трябва да се намесят, защото ние сами не можем да се оправим. И пристигат хората с програми, фондации, планове, консултанти, експерти, с F-ове, STELT-ове и прочее “логистика”. И творят ли творят FORCE-мажорни обстоятелства.

Чудно е само нахалството, с което ни карат да четем Библията, към която притурят всякакви харти, декларации, конвенции, “права на човека”, “пътни карти” . . . Иначе влизат смирено в храмовете и се кръстят с поглед почти неземен . . . А “плодовете на делата им”? . . . Малко след като прекрачат обратно праговете църковни, човек не може да ги познае. Сеят ли сеят неистово ветрове и бури, та дори не им остава много време да се почудят защо жънат цунамита, земетресения и пожари.

Е, ще имат достатъчно време да осъзнаят връзката, но все пак е жалко, защото в крайна сметка губим всички.

Поводът да напиша тези редове е луксозното издание “Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи” (“Балканмедиа”, 2003 г.).

Колектив от известни и уважавани учени е започнал мащабно проучване на историята на готите.

Ако това издание се окаже недостъпно поради малък тираж или недостъпна цена, то почти всички материали в него могат да се прочетат в течението на вестник “Литературен форум” от 2002 г.

На мен поне тази книжка с формбта и оформлението на цветно списание ми говори по следния начин: “Да смятаме за общоприето, че готите са германски племена. Е, да не обръщаме внимание, че има и такива изследователи, за които траките са българи. Да, траките гети се появяват по някое време в летописите като готи, но да не би да трябва да приемем, че и готите са българи? Това е печатна, всъщност ръкописна грешка. Значи, у нас е налице едно пребогато германско “присъствие”, което си заслужава да бъде изследвано.”

Добре. Изготвена е програма за проучвания до 2011 г., в която е заложено разкриването и свеждането до знанието на световната общественост на факта, че готите са етнообразуващ елемент на българската нация, също както траките, славяните и прабългарите.

Ще си позволя един паралел, който за случая сигурно е пресилен, но както е тръгнало покрай налитащите като натовски ескадрили “правозащитни” организации и фондации, може след време да стане съвсем актуален. Можем да си представим как след време носим от девет океана вода (е, ако няма толкова броя на Земята, ще размразим тези на Марс и Венера), за да докажем етнообразуващата за нашата нация роля, примерно, на циганите, пардон, ромите, които наскоро празнуваха 600 години “присъствие” на българска земя.

А защо сега, пак примерно, не се натискаме да доказваме етнообразуващата функция на турците? Сигурно защото някои вече проведоха изследвания, които сочат, че преселниците откъм Мала Азия на времето не са били повече от 3 % от местното население. Всичко останало е ислямизирано и турцизирано “in situ”. И все минаваме през някакво сито, та от няколко петилетки този процес е подновен. Е, както се казва във вица, “в Турция опитите продължават” и днес отговорни наши, забележете, български политици твърдят, че турците у нас са 17 %. Докато в Турция българите са 880 (осемстотин и осемдесет)!?!?!

По същия начин според официалните бюлетини на ЦРУ у нас живеят 5 % македонци, докато за българи в Македония изобщо дума не дават да се издума. Това сигурно е наложило Негово американско Превъзпитателство чичо Сам(уел) да приеме за всичките си мисии и височайши дела на Балканите македонския език за официален, защото “тук имало много езици и не можело за всички да се осигуряват преводачи”. Ами да вземем всички да се пишем македонци, та да ни оставят на мира.

Но да се върнем към готите.

“И така, драги германоезични наши приятели, тъй като сте били тук на Балканите, тоест, както се казва, оставили сте си тук семето, ние, значи, всъщност сме кръвни роднини. Дайте сега да плеснем с ръце, да се прегърнем и да литнем заедно в простора европейски. Европейски, още глобално световен.”

Как може да се изкривяват нещата, а после да се говори за грешка на късното средновековие, когато самите съвременници на описваните събития говорят в стил: “готите, които някога се наричаха гети” или “гетите, които по-късно станаха готи”. Да цитирам ли точно? . . .

Ще само откъс от известния анонимен Дуклянски летопис, който обобщава летописната традиция на Далмация от IХ до ХII век:

“Докато заемал престола императорът на Константинопол дълго време воювал с тези народи, но като не успял да ги надвие по никакъв начин, най-после сключил мир с тях и ги оставил да живеят по тези места. Същото сторил и крал Вуладан (според латинския текст на летописа Vladinus, Владин, за който се предполага, че е сръбският княз Властимир, починал през 850 г.), като видял, че тия народи са многолюдни и езикът им е близък до езика на неговите. Така тези народи, сиреч готи, славяни и българи, много се сближили едни с други, най-вече за това, че те всички били езичници и че езикът им бил общ.”

Във въпросния сборник на “Балканмедиа” има една статия, изнесена като доклад на семинар в София през октомври 2002 г. Тя е от доайен-корифея на готските и готическите науки, един брат по етническа съдба на онзи професор Франкенщайнер, дето пожела на братския български народ да си смени азбуката.

Знам, че паралелът пак е пресилен, защото професорът Хервиг Волфрам съвсем добросъвестно си върши работата и е написал много хубави и верни неща. Нека ме извини за отношението, но много ни станаха в последно време (по)учителите и доста пострадахме от слушане на този и онзи, но може би най-вече от кланяне пред тези и онези, та затова май трябва да кажем за момент: “Стоп! Я кой откъдето . . .”

На всичкото отгоре статията или докладът са така преведени, че ако професорът Волфрам знаеше български, едва ли биха му останали здрави жички в крушките. За хубаво ли, за лошо ли, за повече печатни коли ли, но в “присъствената” книга за готите са поместени и немският, и (псевдо)българският текст.

Видях се изумен, а после ядосан и реших да предложа по-долу свой превод. Който иска, нека сравнява.

Но всякак е видно, драги читатели, че сам професорът признава: “Ако не бяха налице имената на предводителите и библейският готски език, изобщо не бихме означавали тези готи като числящи се към народите от германското езиково семейство.”

Нека сега някой заяви, че в имената по-долу има нещо германско. А ако някой си помисли, че имената, съдържащи думата “цар” или може би по-точно нещо като “княз” или “принц”, са германски, нека не се заблуждава. (Аларих, Ардарих, Видерик, Ерманарих, Теодорих, Атанарих, Исперих, Телериг, Богорик, Рюрик и пр.) Нека си зададе въпроса защо един грък, пардон, може би елин, ще трябва да обикаля из нашите станове и да обяснява на своите читатели думата “Rhix”?

Какво да кажем и за другия тип имена: Тиудимир или Теодимир, Валамир, Видимир. Все немски сякаш. Да се учудваме ли защо през ХIХ един от техните Карловци или Фридриховци (ето пак “рих”) е искал да славянизира немците? То всъщност нямало е какво особено да върши, освен да обяви това на всеослушание. Тъй като тогава етнообразуващите връзки с руския императорски двор са били мно-о-ого тесни, то, види се, и изгодата е диктувала това, което днес на нас ни е на главата. Друго си е да имаш по-голям брат, на чието рамо да се облегнеш в трудни моменти.

Същото се отнася и за имена, съдържащи съставката “ман”. Ако това днес се смята за немска работа, то не значи, че и в миналото е било така. Просто ние в един момент сме я изоставили. Например, в някои източници известният Калоян е изписан Каломан или Каламан. Имаме и цяла династия Шишмановци. Хайде сега да не се ровя да вадя други примери.

Какво да кажем друго за готските имена? Както съм записал като бележка в превода, историкът Йордан(ес) се е казвал всъщност Йорнанд. Дядо му е носел името Пария и е бил нотариус при Кандака. Векове по-късно имаме наш сановник Кандоке. Сестриният син на Йорнанд се е казвал Баца.

Виждаме също от Волфрамовия материал, че голяма част от готите произхождат от Мала Азия; дори самият Вулфила. Често-често разни готски войски идват от там и участват в описваните събития. Ех, тези германи . . .

То и самият Тацит твърди, че готите по език не са германци, но кой знае каква е била тогава етно-политическата ситуация и на кого какво му е било изгодно да утвърждава. В предложените текстове виждаме също, че се говори за германски и негермански готи, за римски и неримски готи и прочее условности, които дават възможност за “теглене на чергата” във всички посоки.

Има и готски княз Телефа, а знаем за нашия Телец. Източниците съобщават и за “византийски” военачалник от готски произход във войните на Теодорих на име Генчо, изписван Genzo, Диодор го пише Gentio, а Теофилакт Симоката - Gentzon. Живял е и готски княз Валия.

И останалите имена са си български, но изписвани в латински текстове, естествено имат малко по-друго звучене. Велизар или Белизар си е “Бели цар”. Същото е и с Валтазар - “Балта цар”. Ако се види снимката на мозайка във въпросното издание, на нея е изписано “Baltha ssar”. Точно както се изписва “цар” в Изтока.

Виждаме също от текста на статията по-долу, че самоназванието на готите е било “вези”. Ами като се обръщат нещата постоянно през вековете през кирилицата, латиницата и така наречената гръцка азбука, става какво ли не. Може и да е било “беси” и от тук сведенията за “Biblia bessica” придобиват по-други очертания. А наименованието “тервинги”. Не може да ли да е свързано с по-късните “дервини”, дервяне”, “древляне”. Пак ще си значи “горски хора”. Виждаме как от “остроготи” става “остготи” и значението се променя; както и “визи-”, “везе-“ или “везиготи” стават на “вестготи”.

Като казахме “византийски”, нека не забравяме следното. Византия – “такова животно не съществува”. Това е измишльотина – или да го кажем по-културно – “работно понятие” на историците от ХIХ век. Имало е Римска империя, която по-късно се разделя на две части, гражданите Ј са се наричали или са били наричани “ромеи”, но това е като днешното понятие “американци”. Иначе в тази Римска империя са живеели повече от 30 националности и българите са били там, където сме си ние сега. Разбира се, били са много, много повече, защото пишейки, старите автори все използват за броя на българите сравнения с песъчинките в моретата и пустините. А колкото до “гръцката” “Византия”, дори в Х век гърците не са били повече от 10 % от общото население. Да не говорим за християнството на гърците.

Това, че в определени периоди е било прието официалният език да е латинският, а по-късно гръцкият, не значи, че на тези територии са живели само латини, римляни, ромеи или гърци.

Защо не искаме да видим и факта, че са налице географски карти, върху които името България си го има и през III век., и то тук, където е и сега.

А що е “библейският готски език”? Налице е един единствен източник, така нареченият “Сребърен кодекс”, от който се правят изводи за един невидян и нечуван език. Ето и признанието на страница 50 от разглежданото издание: “. . . писменият старовисоконемски може да се окачестви като предимно преводен език. Готският е достигнал до нас само като преводен език.” И това “ . . . въпреки че старовисоконемският не е пряк наследник на готския”.

“Сребърният кодекс” (“Codex Argenteus”) е, както се твърди, препис от VI век, съхраняван днес в библиотеката на университета в шведския град Упсала. В него виждаме и така наречена готска азбука и всеки може да види, че тя много малко се различава от кирилицата. Но дали всъщност не става дума за нещо от рода на предполагаемата “Biblia Bessica” или за самата нея, а Ватиканът да ни е подхвърлил през ХVII век един луксозен фалшификат? Не само защото един толкова стар препис трудно може да се запази толкова време, а и защото на практика се явява единствен. Бидейки принудени да го приемем като първоизточник, същевременно езиковедите са затруднени да отнесат използвания в него уж готски език към установените периоди и форми от развитието на германските езици. От друга страна, един сплотен и високообразован народ, наброяващ повече от един милион души, каквито са данните за готите на епископ Улфила и други готски преселения, не би ли оставил нещо от своята култура и писменост върху камък, което да достигне до нас? Къде са тези археологически свидетелства? Или сигурно на времето във Ватикана не са предполагали, че един ден България ще се възроди и съшитата с бели конци сребърна Библия ще започне да поражда съмнения.

А ето какво пише по този въпрос Уве Топер в книгата си “Измислена ли е човешката история?”:

“Езикът на културно-исторически добре известните венди или вандали остава неизвестен. Освен собствени имена, от него не знаем нито една дума (може би ера, хера = година). Все пак лингвистите знаят, че той е “германски”, сроден с готския и старовисоконемския. . . . И езикът на варягите и русите, които са зародишът на първата Русия, се смята за “източногермански, т.е. като готския, който е практически непознат” (Марханд). Изключение е преводът на Библията от Вулфила, който се смята за западноготски. За съжаление много малко са светските документи, съдържащи готски думи, съвсем различни от езика в тази Библия. Даже думата Vader - при Вулфила Atta - не съвпада.

Според Скардигли (1973) готският език не е един от многото германски диалекти, а единственият известен германски език в онова време (IV век), но познанията ни за него са много оскъдни. Например ние не знаем как готите са казвали на коня. Езикът в Библията на Вулфила е стар свещенически език, разбиран отначало от малцина, подновен за целите на християнската мисия, нарочно архаизиран и изпълнен с множество изкуствени думи. Възможно е този култов език да не е бил действително говорен от никого и в никое време, поради което не откриваме никакво влияние в днешния жив език.”

Та, както виждаме, да се говори за българи, готи, скити, хуни и пр. и пр., е все едно да говорим днес за българи, шопи, добруджанци, тракийци, македонци, помаци, каракачани, капанци и пр. и пр.

Спомняме си как Светите братя Кирил и Методий и техните ученици са били гонени, защото заплашват лъжовните устои на целия западен свят. Но за изминалите 1050 години този свят ни най-малко не е пожелал да види истината и да поправи поведението си. Огромната лъжовина (тоест лавина от лъжи) продължава да набира скорост, но засега повече страдаме ние. И на времето католическата църква се е стремяла да разпростира влиянието си по всякакъв начин, и сега сме свидетели на нетърпеливата Ј агресивност.

Но най-голямото самопроклятие е да скверниш делата на дедите си, да преиначаваш историята, да подсичаш и зариваш с пръст корените си.

И за да не се разпростирам прекалено, бих препоръчал на четящите и разсъждаващите следните материали, само заглавията на които са достатъчно показателни:

- “Византия и българите” от Здравко Даскалов, сп. “Ави-тохол”, кн. 18 от 2002 г., както и продължението: “Още доказателства, че Византия е дело на българите” от същия автор, сп. “Ави-тохол”, кн. 22 - 23 от 2002 г.

- “Траките са българи” от Емил Живков, сп. “Ави-Тохол” - кн. 22/23 от 2002 г. (в “Интернет” чрез: www.ziezi.tripod.com )

- “Общ произход на баварците и българите” от проф. Фрицлер, от Франкфурт; в “Интернет” чрез: www.kanatangra.wallst.ru/co.uk

- Произведенията на доктор Ганчо Ценов. Нека читателите не се подвеждат по писаното от г-н Светлозар Елдъров, че той бил “известен любител историк с крайно объркани представи и понятия . . .” Доктор Ценов е защитил титлата си в Германия и “завидната му продуктивност” се дължи на години проучвания в редица западноевропейски библиотеки. Накрая, вместо да се радва на плодовете от труда си, а естествено и на едно съвсем нормално признание, му се е наложило чрез съдебен процес да доказва добросъвестността и правотата си. Похарчил за цялостното си дело си повече от 10 (десет) милиона златни германски марки, в съдебната зала той успял де юре, но де факто и днес не може да заспи спокойно в гроба си.

- Е, ще си позволя и аз на свой ред да предложа на вашия критичен прочит писанието “Опитът да бъде заменена кирилицата с латиница”. Ако не го откриете, има го в “Интернет” на страница с “координати”: http://panaiotov.hit.bg/index.htm

Готов съм да приема и Вашите мнения на електронен адрес: panayotov1@abv.bg

А на проучващия историята на готите колектив се извинявам за заядливия и ироничен тон. Нека нещата продължат и така. Но ако човек е честен, дори и накрая може да каже: “Е, изследванията показаха, че . . .”

Ще си го кажа направо. От сами по себе си верни исторически факти могат да се правят какви ли не неверни комбинации. Същото се получава и когато се проследят нещата само донякъде, а се изпуснат предишни връзки. Да, връзка между българи и германи има, и тя е много по-древна от разглежданите тук времена и събития, но нещата ще си дойдат на мястото, ако се обърнат на 180 градуса. Дано написаното в препоръчаните материали помогне за това.

Готите на територията на днешна България

от проф. Хервиг Волфрам

Превод на български:

Ради Панайотов

http://www.kanatangra.wallst.ru

е че в този ранен етап от развитието,в една държава,територия не живеят едноезични племена както днес,а тя се назовава по името на управляващото племе.Една територия може да смени няколко пъти името си ,но съставът на племената относително може да бъде един и същ.След християнизацията,постепенно се стига до единодържавен език,руснаците изпитват силно влияние от българската християнска литература,немците - от латинския.
Може би връзка между българи и готи може да се търси още в Кавказ.

Налице са много статии и изследвания, които доказват връзката българи -готи. Що се отнася до езика, налице е процес по дивергенция, при която географското раздалечаване на един етнос, води и до раздалечаване на езика, поради географски, политически(Македония) и други причини. Но базата винаги остава една. Сходен пример - езика на етруските. Проблем да го разчетат, защото изхождат от грешна постановка. В момента когато умни хора го сравниха със "славянските" езици, се получиха резултати. Забележи как плавно преминават езиците( също така и топонимите и хидронимите) един в друг, като тръгнеш от Босфора на Запад. Това говори за компактно и единно в миналото население , плод на една и съща култура. Единственото изключение правят гърците( което го доказват и генетичните изследвания), което автоматично ги прави привнесен елемент, чужд на коренното население. Кавказ го сполетя съдбата на Балканите-раздробяване, асимилация, татаризиране и какво ли още не, просто защото на някой сили не им изнася истината.(сходна съдба, сходни причини).
Но със сигурност и там е останала част от разпиляната броеница, която чака да бъде събрана, за да бъде възстановена историческата истина.

ГАНЧО ЦЕНОВ ИМА ЗАЩИТЕНА ДИСЕРТАЦИЯ ЗА НАПОЛЕОН I В ГЕРМАНИЯ...

"ТРУДОВЕТЕ" МУ СА ИЗДАДЕНИ С ПАРИТЕ НА ЖЕНА МУ-ГЕРМАНКА, ХРАНЕНИК Е ТОЙ...

И ОТ МЕН:

По повод на готите дето уж били българи думите

Готтесберге
Гьоттинген
Готтард (вкл. прохода св. Готтард)
Готланд/Гьотланд
старото название Готтенхафен
племето готони/гутони споменато от Тацитус още
думата Готт-Бог
ОСВЕН ТОВА БОЛ СКАЗАНИЯ В ГЕРМАНСКИТЕ НАРОДИ ЗА ПРЕСЕЛЕНИЕТО НА ГОТИТЕ, ПОСЛЕ РАЗСЕЛЕНИЕТО ИМ, ЗА ТЕХНИТЕ "КРАЛЕ" - ДЕСЕТКИ САГИ, КОИТО МОГА ДА НАПИША С ТОЧНИТЕ ИМ ЗАГЛАВИЯ - ТАКИВА БЪЛГАРСКИ НЯМА!

И още имена на готите германци, нямащи общо с гетите - траки от мен:

GOTAHARD
Gender: Masculine
Usage: Ancient Germanic
Germanic name derived from the elements god "god" and heard "hardy, brave".
От него произлизат
GOTTHARD
GOTTHILF
GOTTHOLD
GOTTLOB
GOTTSCHALK

GOTELEIB
Gender: Masculine
Usage: Ancient Germanic
Germanic name derived from the elements god "god" and leub "love".
От него прозилиза GOTTLIEB

GODFREY
Gender: Masculine
Usage: English
Pronounced: GAHD-free [key]
From the Germanic name Godafrid, which meant "peace of god" from the Germanic elements god "god" and frid "peace". The Normans brought this name to England, where it became common during the Middle Ages. A notable bearer was Godfrey of Bouillon, a 10th-century leader of the First Crusade and the first ruler of the Latin Kingdom of Jerusalem.
От него произлиза GOTTFRIED

Подобна именна традиция българите нямат нито в древността на Готт, нито в средните векове - факт!

...

ЗА УЖ ТРАКИЙСКОТО РИХ/РИК

Това е списък от имена, реално съществували и съществуващи имена

Фредерик/Фридрих в по-късен етап ист. и име
Лудвиг/Людовик в по-късен етап ист. и име
Ерих име
Улрих име
Хайнрих име
Хендрик ст. име
Хилдерик сказание
Вундерлих име певец
Витциг ист ВСВ
Биттрих ист ВСВ
Либих име
Виллрих художник
Седрик сказание
Меровиг ист
Гензерих сказание
Вулдерих сказание
Рудерих сказание
Албрих нибелунгенлиид
Амелрих нибелунгенлиид
Витих нибелунгенлиид
Хелфрих нибелунгенлиид
Теодерих нибелунгенлиид и ист.
Дидерих ст. име
Хайлвиг ст. име
Еммерих име
Хлодвиг/Хлодовиг ист
Лайпцих се произнася
Нещо повече - голяма част от тези имена, които посочих нагоре СА ОТ ГЕРМАНСКИ САГИ-СКАЗАНИЯ, ТАКИВА В БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА ПАМЕТ НЯМА ИЛИ АКО ИМА ТЕ СА ЕДИНИЦИ, В ГЕРМАНСКАТА ОБАЧЕ СА ДЕСЕТКИ И ТОЧНО МОГА ДА ПОСОЧА КОИ със заглавията!

Този списък мога да увелича с имена и топоними, женски имена, фамилии на райх... тези драснах сега по памет, не след търсене! А германски думи завършващи на рих/риг или райх...

...

ОТ МЕН ТАМ КЪДЕТО КЬОРАВО ТРАКИЙСКО НЕ СЪЗИРАМ (вероятно защото съм сляп като Бах-баща не Омир)?!

ТУК ЧЕТЯЩИТЕ АКО СЕ ЗАРОВЯТ ЩЕ ЗАНЕМЕЯТ В РАЗЛИКАТА ГЕРМАНСКО И ТРАКИЙСКО ИЛИ БЪЛГАРСКО!

Германските имена (сайта е за "всякакви"), в случая германските и готски или франкски имена далеч от българските:
http://www.behindthename.com/nmc/ger.php

Тук етнология, после приказки и сказания събирани по цяла Германия и далеч от българските въобще!

http://www.sagen.at/index.html
http://www.sagen.at/texte/sagen/sagen.htm < тук за всяка държава

ето и билдгалерията
http://www.sagen.at/fotos/index.php

http://literaturnetz.org/maerchen
http://www.1000-maerchen.de/1518d97d8d0a88911989259659470c58/classics,1.htm

Средновековие
http://www.genealogie-mittelalter.de/
Примерно името Аделайд/Аделхайд има родителите, съпрузите, децата им, обаче нема българско име примерно
http://www.genealogie-mittelalter.de/adelheid_fuerstinnen/adelheid_fuerstinnen.html

Пак за Средновековие и автори
http://www.stefanjacob.de/Geschichte/Unterseiten/Literatur.php?Auswahl=Fr&#65533;hmittelalter

ТУК САМО ИЗВОРИ ДА ИСКАШ ИМАМ ГИ ОТ KORDON ТУК В БЛОГБГ
http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/index.phtml?id=2070

... и баварския, който няма потресаваща разлика въобще с германските диалекти, но е явно различен от български:
http://www.bayrisches-woerterbuch.de/z.html

...

Посочените в предходния ми комемтар "маркери", никой досега не е опровергал (ВКЛЮЧИТЕЛНО И СПАРОТОК)!

ТА ПИТАМ КАК ТЕЗИ "БЪЛГАРИ"-ГОТИТЕ НЕ ЗАПАЗИХА БЪЛГАРО-ТРАКИЙСКИТЕ СИ ИМЕНА, БЪЛГАРО-ТРАКИЙСКО-СЛАВЯНСКИЯ СИ ЕЗИК, ЗАЩО ТАЦИТУС ГИ ПИШЕ В ГЕРМАНИА, ЗАЩО ЗА ГОТИТЕ САГИТЕ-СКАЗАНИЯТА СА ЗАПАЗЕНИ В ГЕРМАНСКАТА РОДОВА ПАМЕТ КАТО ДЕСЕТКИ, АКО НЕ И НАД 100, НО В БЪЛГАРСКИТЕ СКАЗАНИЯ ГИ НЯМА ИЛИ АКО НЯКОЙ МИ ПОСОЧИ 1-2, АЗ ЩЕ МУ ПОСОЧА КАКТО КАЗАХ ДЕСЕТКИ...

ЗА БЪЛГАРИТЕ – КОМИКА ГАНЧО ЦЕНОВ:

След един бърз поглед на „Произходътъ на българите” забелязах невежеството му в имената на рик-не били характерни за германците-готите... вероятно пропуска имена като Фридрик/их, Седрик/их, Фридерике-колко щеш германски принцеси с това име, най-известна сестрата на Луизе фон Пройссен, пропуска имена като Хилдерих, Теодерих (няма да коментирам), Либих, Улрих, званието фенрих...

Пише Ценов, че Вулфила и Улфила било Вълко или Въло...не били германски... Вулфила явно не му звучи като Волф, Беовулф, Улфила не му звучи като Улф, Урс въобще... но като Въло му допада... Мир не било германско-да, така е, нищо, че местоименията се превръщат от дих в дир, от мих в мир, за вир-ние не коментирам, за Донир-Донар няма дори да пиша, за Фенрир не е чувал ли, Херсир итн...

Вече имам и германски имена от митовете завършващи на ир и мир по повод Ганчо Ценов, които той твърди, че не са германски и не се „сеща” такива:

Фимбултир-великият дух на света преди всяко нещо-сътворителя от бездната на космоса.

Кладенеца Хвергелмир

Първото живо същество великана Имир

Дъщерята на Имир-Бур

Бергелмир-единственото дете на Имир незахвърлено в морето оцеляло от убийствата на боговете срещу децата

Ножа на Один-Гунгир

Осмокракият му кон-Шлайпнир

Мамир/Мимир-великана който пазел извора на знанието

Химир и Тир-великан и неговия син в двубой с Тор

Вълка Фенрир в края на света...но и началото на нов свят след залеза на боговете

Балдр-сина на Один и Фригг и Суртр-господарят на Муспелхайм

......

Отново за Ганчо Ценов според който имена като Вулфила и Улфила не са готски-германски...да ама не, обаче явно са готски-германски

Аудумла-кравата на живота в митовете

Валхала-царството на мъртвите и задгробния живот, всъщност дворец на радостта направен от злато

Беовулф със своя отряд гаути

Дворец Хиндарфил

Хермодр-отново име макар не на „мир” или „ир”

Фраир-бог на слънчето сред ваните

„Думи на Фафнир”-германска сага

В трите общи саги-„Думи на Регин”, „Думи на Фафнир” и „Думи на Сигрдрива” се срещат още имена с подобно „звучене”-Хрейдмар-баща на Отр, Регин и Фафнир, също и един бог от аз/сите-Хенир.

За имената на –мунд

Думата мунд-уста на германски

Мундарт и диалекта „му”

Мундатвалд

Думата конунг

Торисмунд

Зигмунд

Сигизмунд

Кунигунде

„Първа песен за Хелги, убиеца на Хундинг”

Sparotok преди:
Имена с частица МУНД не са германски, МУНДУК е име на бащата на Атила, МУНДепа е тракийски топоним. И Мундук и Мундепа са свързани с глагола мътя, разбунвам.

Мой отговор
Разбира се, че прочетох поста ти преди ден за мунд, но започващи думи и също по-малко от тези които аз посочвам сега, а ако спомена всички топоними и селища днес в Германия на мунд ум ще ти зайде.
Забележи днес това "звучене" е характерно дори за шведите примерно Бьорклунд и за днешните езици от германска езикова група, но за българския макар спорно включен в "славянската” езикова група те не са характерни!

Sparotok каза:
Явно не знаеш, че рих, райх не са германски думи. Вземи един съвременен етимологически речник и ще се увериш в това.
Тракийската дума рез означава цар, документирана е в Илиада (8-ми век преди Христа) и на Линеар А надпис от 17-ти век преди Христа ( НТ 13)...
През 5-ти век преди Христа е документирана санскритската раджа -цар...прави си изводите.

Мой отговор
Именно-думата може да има вековен произход, чужд или "общочовешки", НО НАРОДА СПОРЕД СВОЕТО СЛОВНО БОГАТСТВО и "звучене" я променя и "усвоява".
Именно защото их, мунд, унд са характерни германски точно за това теудо е теодорих с изв. за напосоки примера.
Смисъла на казаното от мен убеден съм разбра!
Ако желаеш след време да ти посоча всичко на мунд в топонимията на Германия или в тази на Скандинавия "от Готтланд нататък"?

Einer ihrer Bisch&#246;fe, Wulfila (d. i. W&#246;lflein), &#252;bersetzte um das Jahr 380 n. Chr. Die Bibel in das Gotische und von Teilen dieser Bibel sind noch heute mehrere Handschriften erhalten. Das Vaterunser in gotischer Sprache mag ein Beispiel geben, wie die gotische Sprache damals klang:

"Atta unsar, thu in himinam. veihnai nam&#244; thein,
(Vater unser, du in Himmeln, geweihet werde Name dein,)

qvimai thiudinassus theins; vairthai vilja theins, sve in
(es komme Herrschaft dein; es werde Wille dein, wie im)

himina, ja hana airthai; hlaif unsarana, thana sinteinan,
(Himmel, auch auf Erden; Brot unseres, das f ortw&#228;hrende,)

Gif uns himma daga; jah afl&#234;t uns, thatei skulans
(gib uns an diesem Tage; und erlasse uns, dass Schuldige)

sijaima, svasv&#234; jah veis afl&#234;tam thaim skulam unsaraim;
(wir seien, sowie auch wir erlassen den Schuldigern unseren;)

jah ni briggais uns in fraistnbujai, ak lausei uns
(und nicht bringe uns in Versuchung, sondern l&#246;se uns)

af thamma ubilin; unt&#234; theina ist thiudangardi jah mahts
(von dem &#220;bel; denn dein ist Herrscherhaus und Macht)

jah vulthus in aivins. Amen.
(und Glanz in Ewigkeit. Amen.)"

Извини ме, че чак сега ти отговарям, но просто липсвах за известно време. Сега на темата. Тъй като историята ми е само хоби, надали бих прибавил нещо в повече от това, което е казал по въпроса Ценов например. Автора на настоящата статия си е оставил адреса(panayotov1@abv.bg), така че може да му пишеш. Като всички луди и аз си имам теория по въпроса, която ще ти хареса още по-малко (: . Скоро попаднах на една интересна статия по въпроса за готите и германите( от гледна точка на Новата Хронология) , и ако ми остане време, ще я преведа, макар не всичко в нея да ми харесва. Това е от мен. Благодаря ти за вниманието.

Аз аъщо отсъствах 2 седмици, може би и още мсец-два... със сигурност ще пиша на панайотов и благодаря за мейла му!