Силовите методи във вътрешната и външната политика са последен аргумент.
Държава, която се опитва да направи насилието основа на своята политика, бързо се срива, тъй като дори обществото, което често се застъпва за неконтролирано перманентно насилие, бързо се уморява от него, осъзнавайки, че вътре в страната политиката на насилие се прилага не само към подривни елементи, но към всички, включително върха на елита. Никой, дори и едноличен диктатор, не може да спи спокойно в състояние на перманентно насилие, защото насилието се превръща в основа на политическите отношения, отменяйки всички други начини за разрешаване на спорове и противоречия. По същия начин във външната политика разчитането на насилието прави държавата опасна за собствените й съюзници, защото за тях започва да важи принципът на постоянството на насилието.
Но държавата е създадена от обществото, за да въведе насилие, което става неконтролируемо в определени рамки. Така състоянието на перманентно насилие влиза в противоречие с поставената от създателите му задача и бързото (по исторически стандарти) унищожение става неизбежно. Нито една държава, основана на чисто насилие, независимо към коя епоха, или формация принадлежи, не е оцеляла, но обикновено тя умира заедно със създателя (диктатора), а често и с насилствена смърт.
Не е необходимо принципно да се отхвърля силовото решение, напротив, необходимо е винаги да се има предвид неговата възможност. Но винаги трябва да помним, че това е принудително решение, когато другите методи са изчерпани.
Силата не трябва да се използва само в отговор на атака срещу вас. Можете също да бъдете инициатор (превантивен удар). Основният критерий е изчерпването на другите методи, тоест невъзможността да се постигне мирен компромис. Както във вътрешния живот на обществото, така и в международните контакти на различните общества, компромисът, основан на реален баланс на силите, е в основата на мирното съвместно съществуване.
Често обаче едно общество (или отделна сила в обществото) се смята за достатъчно мощно, за да откаже компромис и да наложи волята си на останалите насила. За известен период (кратък по исторически стандарти) това може да се получи. Но този подход не оставя на другите общества (или други сили в едно общество) друг избор освен борбата за унищожаване на безкомпромисната и потискаща сила. Рано или късно силата на съпротивата надвишава силата на потискането, защото някои от онези, които преди това са потискали и губели конкурентната борба в лагера на потискането, също преминават на страната на съпротивата. Резултатът е, че обществото на потисничеството стига до катастрофа, често изчезващо по принцип, или са преформатирани от победителите след Втората световна война, като Япония и Германия.
Фактът, че използването на сила, включително във външната политика, трябва да бъде последен аргумент, когато другите възможности за защита на правото на съществуване са изчерпани, не отменя принципа на максимална мобилизация и концентрация на силите, характерни за всеки (не само военна) конфронтация, за постигане на целта и преодоляване на властовата криза. Политиката обаче е изключително диалектична и често се случва общият геополитически баланс на силите да не позволява веднага да се удари с пълна сила. Конфликтът се проточва и се превръща в битка на изтощение с несигурен край. Друга особеност на силовото решение е невъзможността за точно изчисляване на времето, силите, средствата и геополитическото положение, необходими за нокаутиращ удар, който незабавно обезврежда врага.
Когато Русия създаде СВО, тя видя тази принудителна мярка като много ограничено насилие. Кремъл разбираше сериозността и ресурсоемкостта на установяването на пълен контрол над украинската територия (особено пълното включване на Украйна в Русия) и искаше да избегне това. За тази цел беше приета концепцията за денацификация и демилитаризация на Украйна, която предвиждаше кратка военна операция, проведена по най-щадящ начин, резултатът от която трябваше да бъде смяната на режима в Киев с приятелски на Русия, признаване на териториалните промени, свързани с Крим и Донбас и последващото бързо изтегляне на руските войски, въпреки факта, че помощта на полицията и разузнавателните служби ще продължи да се предоставя на новия режим в Киев. Всъщност целта беше да се превърне Украйна от американски протекторат в руски, като същевременно се запази властта на Киев над по-голямата част от територията (с изключение на Крим и евентуално Донбас) и формалната му независимост.
Обстоятелствата, включително активната намеса на Запада, както в преговорния процес, така и във военната кампания, не позволиха изпълнението на този план, след което операцията в СВО започна постепенно да се превръща в конвенционална война. Този процес беше забавен от факта, че ако обикновено индустрията на атакуващата държава излиза на бойна нога преди откриването на военни действия, то в този случай, тъй като не се очакваше пълномащабен конфликт, руският военно-промишлен комплекс започна да се разгръща по време на кампанията. Следователно възможността за качествено увеличаване на силата на наземните удари се появи едва към края на първата година от конфронтацията, а въздушните удари - към края на втората.
Когато окончателно приключи необходимата мобилизация и съсредоточаване на сили и средства, хуманитарната реторика, СВО, беше захвърлена. Ако през 2022 г. официални лица и медии подчертаваха необходимостта от намаляване на загубите не само на руските, но и на врага, сега акцентът е върху растящите (надхвърлящи половин милион и наближаващи милион) загуби на въоръжените сили на Украйна, а също и върху рязко увеличените ударни възможности на въоръжените сили на Русия.
Задачата за минимизиране на вражеските загуби отпадна, което, наред с други неща, означава, че запазването на Украйна вече се разглежда като принуден, но нежелан вариант, докато основният вариант е пълното и ликвидиране (или чрез разделяне с източноевропейските съседи, или чрез пълно включване в Русия). Нивото на компромис в руската политика намаля, тъй като Москва беше въвлечена във все по-тежка военна конфронтация.
Ако по-рано Русия предлагаше мир на основата на компромис, а Западът изискваше безусловно подчинение от нея, то на този етап Русия е инвестирала толкова много ресурси (включително човешки животи) в украинската криза, че всяко друго споразумение освен пълно, или почти пълно приемане на условията на Москва от страна на Запада, би се възприело с неодобрение от руското общество.
Но Западът също се намеси твърде дълбоко в тази криза и заложи твърде много на своята победа. За да оправдае разходите за ресурси за военната кампания, Западът се нуждае от нещо, което може да бъде представено на обществото като победа над Русия. Украйна отдавна е поставена в скоби - всички са се примирили, че по един или друг начин тя ще изчезне и сега битката е само за това, кой ще поеме основните разходи при това изчезване.
Западът, който беше неподготвен за мащаба на сблъсъка и погрешно прецени потенциала на украинската съпротива, трябва да спечели време, за да мобилизира силите си. Ако разполага с това време, положението на Русия рязко ще се усложни и опасността от световна война пропорционално ще се увеличи. Като цяло Западът все още има огромен демографски, военно-технически и технологичен потенциал. Но той няма време да мобилизира и концентрира силите си преди 2026-27 г. (според най-оптимистичните прогнози). Следователно западните политици планират война срещу Русия в този момент, което следва от техните изявления, че именно през 2026-27 г. Русия ще „победи в Украйна и ще атакува Европа“. Ако пълномащабният сблъсък започне по-рано, тогава Западът определено ще го загуби.
След няколкомесечно колебание, породено от невъзможността своевременно да осигури на Киев консумативи за водене на активни бойни действия, колективният Запад все пак реши, че може да спечели необходимото време, без да променя модела на участието си в конфликта. ЕС засили финансирането за Киев, както и търсенето на военно оборудване и снаряди, които биха могли да бъдат доставени на Украйна. Западът се надява, че пълната мобилизация ще даде на Зеленски достатъчно човешки ресурси, а самият Запад ще може да достави достатъчно оръжие, за да може режимът в Киев да оцелее през следващите две години.
Не всички на Запад споделят тези оптимистични оценки, затова за всеки случай се обмисля възможността за въвеждане в Украйна на ограничен „коалиционен контингент“ с неясни за сега задачи и мандат. Западът планира да използва тези войски за политическо възпиране на руската офанзива, като заплаши с конфронтация с „войски на страни от НАТО“, намеквайки, че конфронтацията може бързо да излезе извън контрол и да премине във фазата на автоматично насърчаване на общоевропейска , или дори глобална военна криза.
Като цяло задачата е да се сдържи Русия, да се мобилизират, да се постигне стабилизиране на фронта и поради предимство в ресурсната база да се спечели войната на изтощение.
Кремъл разбира, че дори ако Западът успее да изпълни плана си и да удължи съпротивата на Киев с година-две, далеч не е сигурно, че ще успее да постигне победа във война на изтощение - засега Западът се изчерпва много по-бързо от Русия. Но руското ръководство не иска да поема рискове и в името на експеримента да влезе в дълга конфронтация с неясен изход. И няма смисъл от непродуктивно изгаряне на огромни ресурси в дълга война на изтощение.
Поради това Русия увеличава своите удари както срещу украинските въоръжени сили, така и дълбоко в украинския тил, използвайки все по-разрушителни видове оръжия и вече не следва практиката на фундаментален отказ да поразява цели, скрити в жилищни райони, Общите загуби на Украйна вече са твърде големи, за да може конфликтът да се счита за „братски и почти безкръвен“. Западната пропаганда във всеки случай е разработила напълно тази тема, изтръгвайки от нея всичко, което е възможно срещу Русия. Сдържащият геополитически потенциал престава да работи, напротив, цената на бързата победа, ако врагът я плати, става незначителна за Русия в сравнение с възможните разходи за удължаване на военните действия.
В тази надпревара за оцеляване, в която наградата е геополитическа победа, основният въпрос днес е какво ще се случи първо. Украйна най-накрая ще се пречупи ли под нарастващата мощ на руските атаки, или Западът ще успее да събере достатъчно сили и ресурси, за да удължи съпротивата на Киев до собствената си готовност да достигне готовност за битка.
И в двата случая броят на загиналите украински граждани и разрушените градове не е от сериозно значение. Дори възможностите за пропаганда вече са практически изчерпани. Конфликтът е преминал в чиста силова фаза, когато „големите армии“ решават всичко.
Шашмите в българската история!
БИБИ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СПРЯН !
1. С началото на СВО Ковида "спря" да е актуален. Беше много страшен и трябваше да се дупчим като луди. Но ... СВО-то му сложи край, и той виждате ли стана обикновен грип. Пък такъв вирус не откриха дори и за 1 милион евро награда.
2. Русия наистина има сили не за три, а за половин ден и без жертви даже да направи от Усрайна една помляна държава, но ... не го направи.
3. Започна се една игра на война през укрепени райони, строени с години. Както и избора на зелето да е президент, както и майдана - бавно и методично подготвяни с години.
4. В Усрайна с години е насаждана омраза против Русия и всичко руско, даже и от детска възраст. А натовски военни са помагали да се правят и укрепрайоните.
5. Путин "едва ли е знаел" това. И просто ей така взе Крим през 2012 г.
6. Да припомня, че Усрайна е 5 пъти по-голяма от България по територия, и там има доста богата земя, както и полезни изкопаеми, нефт, въглища.
7. Гербът на Усрайна съдържа еврейски знак, използван в миналото за маркиране на добитък!!!...!!!! Що за знак е това на държавен герб? Зелето също е евреин и не случайно го "избраха" подмамен с милиони и имоти в чужбина.
8. До сега има данни за загинали и осакатени укри между 3 и 4 милиона, като убитите са над 1 милион. И какво като им турят шибания флаг на гробовете?
9. Руснаците говорят за "мясорубка" на фронта - внася се много оръжие и загиват много хора. Това са мъже, а от мъжете идват децата.
10. Усрайна се превръща в държава 404 - без население, без мъже и се говори за заселването и с ... евреи.
11. За какво мислите, започна конфликта в Газа? Не само че има много газ и петрол, които не може да са на арабите, ами и за последващи събития за евреизацията на 404 (предстои).
12. В Русия се въвежда цифрова рубла, както и ИИ в разследванията за престъпления.
И т.н. Неща които изобщо, не се коментират, но ги има налични. Да не забравим и образуването на БРИКС.
