Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.12.2011 14:37 - ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ ОКОЛО ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕИТЕ-последна част
Автор: iulii Категория: История   
Прочетен: 5319 Коментари: 6 Гласове:
4

Последна промяна: 26.12.2011 14:58

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

ЩЕ ПОМОГНЕ ЛИ „ПОГЛЕД ОТ ЗАПАД”,  ДА СЕ  ОСВЕТЛИ ЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ?

Накрая, за да сравня  моя извод за отсъствие на еврейска историография, основан на рускоезична литература, с такава идваща от Запад, аз ще приведа още един анализ на еврейската историография  от следбиблейския  период. Еврейското електронно списание hagalil (http://www.hagalil.com/), неотдавна публикува статия(Миддеке) посветена на еврейската историография през Средновековието. Нейният автор  Стефан Миддеке  направил обзор на литературата , и е  формулирал следните тезиси:

-През Средните векове, еврейските диаспори са съществували в историко-религиозни рамки, произхода на които  лежи в античната епоха  и се базират на разбирането, че Бог е господар и творец на историята, а иудеите са  избрания народ

-Съществуването на незначителен брой хроники, които се опитват да излязат от тези рамки, при относителното отсъствие на еврейска историография през Средновековието.

-На фона на отсъствието на еврейска историография през Средновековието чак до изгонването на евреите от Пиринейския полуостров  в края на 15 век,  периферните примери на еврейска историография си остават по-скоро изключение.

-Даже великият  средновековен религиозен философ Маймонид  (Моше бен Маймон, Рамба̀м, Моисей Маймонид) , счита четенето на светски религиозни произведения за чиста загуба на време

- Само тези еврейски хроники, които са успели да засегнат важни религиозни въпроси, са успели да изиграят някаква  роля в историографията.

А какви  еврейски историци  отбелязва  в своя обзор  Миддеке? Има ли сред  тях нови за нас имена? Оказва се, че не! Споменава   отбелязаният от мен еврейско-испанският философ   Абрам  (Абрахам) Ибн Дауд  и уточнява, че неговата”Книга на приемствеността” се датира 1160-1161 год. По-нататък  се спира на творчеството на Йосиф  Флавий и на  неговото значение, при това се спира подробно на разни древноеврейски преразкази на  негови (Флавий) произведения, в това число  и на ръкописи на неизвестен подражател от 10 век, известен под името Осипон ?(Оссипон в руския текст-бел.пр.)- така традицията нарича  този преразказ , който уж е направен  деветстотин години  след повествованието на  Йосиф Флавий. Впрочем, дали това е било преразказ? Може би отначало някой хуманист е съчинил Оссипон , който е бил пратен в 10 век, а после  са го е използвал някой друг хуманист под псевдонима „Йосиф Флавий”?

След споменаването на тези двама еврейски историци, следва описание на еврейската историография, посветена на гоненията на евреите. Дадена е обща характеристика на мемориалните списъци със жертвите на преследванията , но  поименно е спомената само Нюрнбергската мемориална книга, известна като "Сефер сиккарон", датирана  1296 г. И това е може би единственото допълнение към списъка с конкретни историографски произведения , споменати в статията „Историография” , разгледана по-горе.И тук се съобщава за едно ново обстоятелство: оказва се, че песните със завоалирани намеци за преследвания,формулирани в  понятна само на посветените форма, влизат в еврейската литургия през късното Средновековие. Ясно е, че  тези песни едва ли може да се считат за важни историографски трудове.

Със това описанието на средновековната еврейска историография приключва. Както виждаме, разгледаната  по-горе статия”Историография”  от Еврейската Електронна Енциклопедия  е много по-солиден източник на информация  за произведенията в рамките на еврейската историография. Но извода от разбора и на двата източника е един и същ- до 1700г. , че даже и до1800 година, не съществува никаква еврейска историография.

Автора на последният обзор(Меддеке), се опитва да обясни, защо историята на евреите не намира отражение в християнските историографски съчинения от Средновековието. Той смята, че по това време хрониките фокусирали своето внимание на харизматичните личности, а не на отделни социални групи. Но мен ме  интересува не толкова това негово обяснение, колкото  констатирания и от него факт, че и нееврейските хроники по правило не забелязват  наличието на евреи в Европа.Той се опитва да обясни и защо самите евреи не описват своя живот, и вижда причината в „травмата от изгнанието”. Това обяснение аз не мога да приема, защото много от евреите(даже според традиционната история) са в изгнание доброволно, в търсене на по-добър живот или във връзка със своята работа. Освен това, на много други теми евреите пишат  без значение дали са в диаспора или в родината си, в продължение на две хилядолетия след разрушаването на Втория Храм. Така или иначе, си остава  многократно потвърждаваният  факт, че еврейска  историография просто липсва.

ОБЯСНЕНИЕ НА НЕОБЯСНИМОТО

Филип Яффе (Philipp Jaffй  -February 17, 1819 – April 3, 1870) е първията еврейски историк, след Филон Александрийски, включен в справочника на Брух ( Bruch, Rьdiger, Mьller, Reiner A. Historikerlexikon- Von der antike bis zur Gegenwart, Mьnchen: C.H. Beck, 2002.). Впрочем, този необичайно талантлив човек, може да се нарече еврейски историк  само по произход, тъй като основна област на изследванията му  е  немската история. Той е учил  история при самия фон Ранке  и макар да не е защитил никаква дисертация по история, станал един от водещите експерти по ранна немска история. За да преживява, той се занимавал с банкови операции и търговия със зърно. Тъй като, по това време  в Прусия  е било невъзможно един евреин да заема академична длъжност, паралелно със заниманията си по история, той завършва медицина( 1850-53г)  в университетите в Берлин и Виена. След като защитава докторска дисертация, започва работа като лекар, без да прекъсва историческите си занимания. Все пак, в началото на 1860 година, той става първия пруски професор по история от еврейски произход. През 1868 приема лютеранството, а през 1870 година се самоубива.

Удивителното тук е отсъствието на описания за евреите, на фона на съществуването на историографи от еврейски произход като Яффе, посветили  своите трудове на историята на нееврейски народи и страни. Даже и за споменатия Филон Александрийски ,  интереса към еврейската история е по-скоро изключение отколкото правило.В книгата на Фукс се споменава еврейския търговец Ибрахим ибн Якуб от Толедо, който през 965 или 966 година посетил Полша и съставил първия подробен отчет за тази страна. Ще напомня, че по-горе беше разказано и за еврейския историк от Италия  Иосеф ха-Кохен, посветил специално съчинение на историята на Франция и Турция.

Любопитно е и отсъствието на имена на еврейски историци в речника на  Брух. Макар във въведението да се твърди, че  у всички култури още от древни времена  са съществували историци (явно грешно твърдение.Например Индия- в която не са съществували нито историци, нито история, чак до началото на Новото време). При избора си на историците, които трябвало да бъдат представени в речника, авторите са се придържали към идеята за тяхното равномерно разпределяне, при което  е трябвало да  има представители на всички култури, но в действителност речника почти не съдържа  имена  на еврейски историци.Единственият споменат е Йосиф Флавий . Отсъстват Филон Александрийски, де Роси, Грец, и въобще,  в речника  аз не намерих нито едно от онези имена на еврейски историографи, които споменах досега. И това, при положение, че в речника са включени много арабски и въобще мюсулмански историци.Не е ли това свидетелство, че сериозните историци  не смятат еврейската историография достойна за споменаване, и я отнасят към  раздела приказни(основно библейски) легенди?!

Какви са причините за това катастрофично  състояние на еврейската историография? Струва ми се, че е безполезно да ги търсим  в рамките на традиционната история,и причината е, че тя просто не е вярна. Но ако приемем нашата версия  за по-късното(в рамките на последните 6-7 века)  и постепенно възникване на еврейството  , всичко си идва на място.Цялата описана историография на библейския период ,  се пренася в интервала  1500-1800гг. Тогава  и възникването на след библейската историография през  втората половина на 16 век  вече не е толкова нелогично. 

Литература

[Брух] Bruch, Rьdiger, Mьller, Reiner A. Historikerlexikon- Von der antike bis zur Gegenwart, Mьnchen: C.H. Beck, 2002.

[Джонсон] Johnson, Edwin. THE PAULINE EPISTLES. RE-STUDIED AND EXPLAINED, M.A., London: Watts & Co., 1894.

[Гильберт] Gilbert, Martin. Jewisch History Atlas. Revised Edition,London: Weidenfeld and Nicolson, 1978.

[Грейзель] Grayzel, Salomon. A Hystory of The Jews, N.Y.: Jewisch Publication Society of America (французский перевод: Histoire des Juifs, Paris: Sercice Technique pour l"Education, 1967).

[Грец1] Graetz, Heinrich, Volkstьmliche Geschichte der Juden, Nachdruck der Ausgabe Berlin 1923. Taschenbuchausgabe in 6 Bдnden. Mьnchen: dtv, 1985.

[Грец2] Graetz, Heinrich, Geschichte der Juden von den дlteren Zeiten bis auf die Gegenwart, Leipzig 1873-1900.

[Даниэль-Ропс] Daniel-Rops, Geschichte des Gottesvolkes Freiburg: Herder, 1950.

[Ист1] Историография, в Краткой Еврейской Энциклопедии, Иерусалим: Еврейский университет, 1986, столбцы 925-944.

[Ист2] Историография, в Электронной Еврейской Энциклопедии, http://www.eleven.co.il/print.php?id=12920

[Красный] Красный, Г., Вишницер, М., Историография, Еврейская Энциклопедия, СПб: Брокгауз и Эфрон, без указания года издания, т. VIII, столбцы 441-467.

[Кастро] Castro, D. Adolfo de. Historia de judios en Espaсa, Cadis, 1847.

Майер

[Марголин] Марголин, Юлий. Повесть тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа. Телль-Авив, 1973.

[Миддеке] Middeke, Stefan. Jьdische Geschichtsschreibung im Mittelalter, http://www.hagalil.com/judentum/geschichte/erinnerung-2.htm

[Смарт] Smart, Ninian. Judentum, в книге Atlas der Weltreligionen. Kцln: Kцnemann,2000, стр. 116-135.

[Топпер] Topper, Uwe. Edwin Johnson, ein radikaler Verfechter der Chronologiekritik, EFODON-SYNESIS, 2001, Nr. 6.

Фукс] Fuks, Marian et all. Polnische Juden. Geschichte und Kultur, Interpress, ISBN 83-223-2003-5.

[Эбан1] Eban, Abba. My People. The Story of the Jews, N.Y.: Random House, 1968.

[Эбан2] Eban, Abba. Heritage, N.Y.: Summit Books, 1984 (Немецкий перевод: Das Erbe. Die Geschichte des Judentums, Ullstein, 1988).




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Защо ли липсата на история прилича ...
06.02.2012 11:40
Защо ли липсата на история прилича толкова много на "изчезването" на траките?
цитирай
2. анонимен - buy viagra 835 4107
18.10.2012 16:17
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#18895>buy viagra online</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#4599>buy viagra online</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#16330 buy generic viagra
цитирай
3. анонимен - payday loans online 742 14398
19.10.2012 11:21
<a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#16420>payday loans online</a> - <a href=http://usapaydayloansonlinetoday.com/#8179>payday loans online</a> , http://usapaydayloansonlinetoday.com/#17960 payday loans online
цитирай
4. анонимен - generic viagra 439 2746
19.10.2012 13:44
<a href=http://buyviagraonlinemall.com/#19990>buy viagra online</a> - <a href=http://buyviagraonlinemall.com/#19245>generic viagra</a> , http://buyviagraonlinemall.com/#7280 generic viagra
цитирай
5. анонимен - cheap viagra online 1553
20.10.2012 05:57
<a href=http://ordercheapviagrahere.com/#eqova>viagra 120 mg</a> - <a href=http://ordercheapviagrahere.com/#vhodm >viagra without prescription</a> , http://ordercheapviagrahere.com/#hzxqx viagra 200 mg
цитирай
6. анонимен - buy generic levitra 571
21.10.2012 04:00
<a href=http://orderlevitrahere.com/#qnbqz>generic levitra</a> - <a href=http://orderlevitrahere.com/#gqxvs >levitra 20 mg</a> , http://orderlevitrahere.com/#ftkto cheap levitra online
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iulii
Категория: Новини
Прочетен: 181781
Постинги: 40
Коментари: 99
Гласове: 473
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930