Началото на темата: 
1iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533
2iulii.blog.bg/history/2011/12/21/a-syshtestvuva-li-vyobshte-evreiska-istoriografiia.870552
3iulii.blog.bg/history/2011/12/22/vyznikvane-na-evreiskata-istoriografiia.870692
4iulii.blog.bg/history/2011/12/22/evreiskata-istoriografiia-prez-kysnoto-srednovekovie.870727
5iulii.blog.bg/history/2011/12/22/antisemit-li-e-avtora-na-nastoiashtiashtoto-proizvedenie.870767




АЛТЕРНАТИВЕН ПОГЛЕД КЪМ СРЕДНОВЕКОВНАТА ЕВРЕЙСКА ИСТОРИОГРАФИЯ

 

 

Направената  от мен унищожителна характеристика на еврейската историография, естествено няма да се хареса на някои от моите читатели. Навярно  те ще се усъмнят във високото качество на статиите в Електронната Еврейска Енциклопедия, въз основата на които  аз стигнах до извода, че евреите нямат собствена историография  и историята им е възникнала много по-късно отколкото се твърди. Затова аз реших да се презастраховам, и да видя, няма ли да опровергаят моите изводи  други издания и автори, изследвали този въпрос преди мен.

В солидната 30 томна  немска енциклопедия на Майер, статия за еврейската историография не успях да намеря. Там бика се хваща направо за рогата,  като се излага еврейската история в познатия ни вариант, без да се губи време на обяснения, откъде  се знае  изложеното в статията. Знаем и това е! Задаващите неправилните въпроси-марш в ъгъла! Не се споменават исторически трудове и в раздела  посветен на еврейската литература.

Затова аз се обърнах към две еврейски енциклопедии, написани по-рано, солидността на които се потвърждава  от факта, че са напечатани на хартия и заемат много място на книжния рафт.Отначало започнах да чета статията „ Историография” в Кратката Еврейска Енциклопедия издадена в Йерусалимския Еврейски Университет през 1986 година(Ист 1).Веднага разбрах, че нея няма никаква нова информация за мен, поради простата причина, че разгледаната от мен статия в Електронната Еврейска Енциклопедия(Ист 2) е абсолютно идентична с  текста в (Ист 1). Просто в електронния вариант, бяха пропуснати илюстрациите от (Ист 1).

След това се заех със статията , отразяваща нивото  на знание за еврейската историография в началото на 20 век. Тя започва с раздела , посветен на библейската историография. Първото впечатление:  това са теоретични  разсъждения, които трябва да скрият липсата на конкретна информация за еврейската историография. Ето един пример на такива разсъждения, в които не се споменава  конкретен автор или произведение:

„От гледна точка на съвременните изисквания, голяма част от  горепосочения материал е негоден  за историко-литературна обработка, но древните израелски логографи са имали  един различен поглед- те са използвали  всичко, което е можело да послужи за възстановяването на миналото, без значение дали свидетелството е за естествени или за свръхестествени явления. Разликата между действителна , легендарна  история и чиста легенда, така строго съблюдавана от съвременната историография, на тях им е била чужда, в техните очи всичко е носело печата на достоверност.(…) Разбира се, първите израелски историци не се поставяли имената си върху своите творения, защото идеята за авторство им е била чужда(но не и на Давид-автора на псалми ? –бел.авт.). Преданията и легендите които те събирали и  записвали, се явявали обща  собственост  и не преставали да бъдат  такива, даже когато  били съхранени писмено.”

По-нататък, на много страници , без да се назовава каквато и да е историография, освен няколко имена от Библията, автора теоретизира на тема „как се е развивала еврейската историография през библейския период”. Те смятат че „ през последните три или четири столетия преди християнската ера, сред народа възникват религиозните истории. В тяхната основа,в по-голямата си част,  изглежда  лежат   реални събития, които все пак , са така украсени с легенди от религиозен характер, че от тях не могат да се отсеят лежащите в основата им истински събития”

Само за 3 и 2 век  преди н.е.  статията посочва редица имена на еврейски историци, действащи „на гръцка земя”, имащи гръцки и персийски имена(Димитрий, Евполем, Артапан), а също и нееврейски писатели, пишещи за евреи. При това, някои от техните произведения се смятат за фалшиви.

Стигнали до Филон Александрийски, авторите признават, че от всичките му работи само една  е за евреите и това е „Живота на Мойсей”.Последно, в самия край на „библейския” раздел , е споменат Юст Тивериадский, който съставя хроника(или кратка история)на еврейският народ, почвайки от Мойсей и въстанието против римляните. Двете произведения били написани на гръцки, загубени и нямат реален принос към формирането на реална картина на миналото.

Втората част  е озаглавена” От Йосиф Флавий(1 век от н.е.) до началото на 20 век. На Флавий е посветена цяла колонка, от която узнаваме че:

-Това е автора, който първи разработва научно историята, но неговите книги не били разпространени, той вярвал  на всичко, което намирал в източниците и слагал в устата на своите герои речи, които последните никога не били произнасяли, но които според него са могли да произнесат.

По-нататък  става дума за разгледаната по-горе от мен "Седер олам рабба".Подчертава се, че въстанието на Бар Кохба не намерило своя историк, и през следващите векове е имало само устно предание за събитията.След това е следващото произведение, разгледаната вече "Седер олам зута".Следват няколко произведения с  талмудически характер. Изобщо, очевидна е тенденцията да се отнасят чисто религиозни текстове   към  историографическите.На фона на тази тенденция, статията(Ист 2- Електронната Еврейска Енциклопедия )с която започна моя подробен анализ на състоянието на еврейската историография, представлява съкратен вариант на (Ист -1 ) като са пропуснати произведения, в които историографията има второстепенна роля. С други думи, не получих никаква информация , която да обогати нашето знание за еврейската историография, както  през библейския, така и в последвалия период.

Затова пък, научих нещо много интересно за труда на Банаж. Оказва се че той ” първи след Йосиф Флавий пристъпва към научната разработка на еврейската история”     колонка 455). С други думи, в течение на 1600 години, нито един от уж безчислените еврейски мислители, без да говорим за крайно ограничения брой на еврейските историографи, не му идва идеята да „разработи научно еврейската история”! Нима този факт не ви се неправдоподобен  на фона на съществуващата хилядолетна история на евреите?!

За съжаление, самите евреи не са знаели нищо за тази научна разработка на тяхната история и я откриват едва в следващото столетие. Но оказва се, че в своя християнски интерес  към историята на евреите, Банаж не бил сам. Неговият  съвременник Йоан Яков Шудт през 1714 г. написва тритомната книга”Еврейските странности”. Указани са и други книги от християнски автори , засягащи еврейската история. Но самите евреи все още не се интересували от своята история(или както пише в статията”самите евреи за това време не придвижили напред разработката на историографията”).

Накрая ще завърша със следната фраза от статията:

„Повратът настъпва в началото на 19 век. Това столетие,  което е толкова важно за историческата наука въобще, създава и еврейската историография”(колонка 456).В края на тази фраза за съжаление не стои удивителен знак, макар че явно се налага.!

 Евгени Габович
Следва продължение

Стига си заливал блога с тия масонско-илюминатски псевдо-научни умопомрачения - плод на митраизъм, паганизъм, сатанизъм.

Господин Анонимен! Най-покорно ви моля, да сведете до нашето знание списък със темите и въпросите, които можем да разглеждаме,броя на публикациите, а така също и правилните книги, които може да четем. Приемете моите най-искренни извинения, заради страданията(душевни и телесни) които съм ви причинил с поведението си! Оставям се на Вашата височайша милост и настоявам в най-кратък срок да определите наказанието което трябва да изтърпя!