Прочетен: 2000 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 18.04.2020 21:45
КАКВО Е ИНТЕЛЕКТ.
От автобиографията на Айзък Азимов
Когато бях в армията ми дадоха тест, който получиха всички останали войници и аз направих 160 точки срещу обичайните 100. Никой на базата досега не беше имал такива показатели преди и за няколко часа станах известен.
(Но това не означаваше нищо. На следващия ден продължих да съм обикновен редник).
През целия си живот продължих да трупам такива точки, което ми създаваше самодоволното усещане, че съм много умен и очаквах и другите хора също да мислят така.
Макар да е възможно това да означава, че аз просто съм добър в отговорите на академични въпроси, които хората, съставящи задачите са сметнали за необходимо да включат в тестовете, хора с интелектуални наклонности, подобни на моите?
Например, имах един познат автомобилен механик, който според моите оценки в тестовете за интелигентност нямаше да получи и осемдесет точки. Винаги съм приемал за даденост, че съм много по-интелигентен от него.
Въпреки това, когато нещо не беше наред с колата ми, аз отивах при него и като омагьосан гледах как той се задълбочава във вътрешността на колата ми и слушах съветите му, сякаш това са откровения на оракул, и той винаги успяваше да оправи колата ми.
Тогава си помислих, че този автомобилен механик може да измисли свой интелектуален тест.
Или да речем, някой дърводелец, или фермер, или всякой друг, освен учен. И аз бих се провалил на всеки от тестовете, разработени от тях.
В свят, в който не бих могъл да приложа академичното си образование и таланта си за красноречие и където би се наложило да работя с ръце, в този свят мисля, че не бих могъл да направя много.
По този начин интелектът ми не е абсолют, а функция на обществото в което живея, където малка част от обществото е наложила на всички модел, в който те са арбитър на определението за интелигентност.
Но да се върнем към нашия автомеханик.
Той имаше навик всеки път когато ме види, да разказва анекдоти и да се шегува.
Веднъж той вдигна глава изпод колата и каза: „Док, слушай: глухоням човек влиза в железария, за да си купи пирони. Той слага два пръста на тезгяха и с другата си ръка прави движение, сякаш чука.
Продавачът му носи чук. Той поклаща глава и сочи двата пръста, по които бие като с чук. тогава продавачът му донася пирони. Той си взема пирони с нужния размер и си отива.
Но следващият човек, който влязъл в магазина, бил сляп. Имал нужда от ножици. Как мислите, какво е направил, за да разберат какво му е необходимо?
Аз с отегчен поглед показах с два пръста сякаш режа с ножица.
Тогава моят автомобилен механик се засмя дрезгаво и каза: „Колко си глупав док. Та той просто го попитал с глас “.
След това, той каза с доволен поглед: "Днес разказвам тази шега на всичките си клиенти." „Е, някой хвана ли се?“, Попитах аз. - Само няколко - отговори той, - но със сигурност знаех, че вие ще се хванете.
"Защо?", Попитах аз. - Ами, защото сте дяволски образован и знаех, че не може да бъдете прекалено умен.
Спомням си, че в този момент се почувствах неловко.
Прието е да се счита, че медиите манипулират главно мненията на „реднеците“ (англ. Redneck), „работягите“, но пък на CNN се доверяват напълно образовани хора.
– Техните зрители са тези, които наричам „интелектуални идиоти“. Всъщност, да въртиш на пръста си „реднека“ е невероятно трудно. Ако търсите някой, когото да заблудите, най-добрият кандидат е някой от читателите на The New Yorker. Този човек разсъждава така: ако аз съм интелектуалец (а аз, несъмнено, съм такъв), значи разбирам какво се случва в света. Той презира реднеците, смятайки ги за неспособни да мислят критично. В същото време той не осъзнава едно просто нещо: всеки човек, който не се храни с интелектуален труд, вече е експерт по подразбиране, тъй като професията му е пряко свързана с реалния свят. Например водопроводчикът е експерт по това как да полага тръби и т.н. Техният опит се основава на взаимодействието с ежедневието и те имат мислене, много критично към догмите. Образованите хора, напротив, по-често са склонни да изхождат от безумни идеи, които не са свързани с реалността. И колкото повече време и усилия отделяте за изучаването на макровъпроси, било то макроикономика или глобална политика, толкова по-големи са шансовете в крайна сметка да се окажете затънали в „макролайна“.
– Защо се случва така?
– Защото образованият човек получава информация главно не от външния свят, а от други хора – от списания, социални мрежи, от различни авторитети. Най-страшната патология на нашето време е загубата на контакт с реалността. Когато печелех от търговия на борсата, често се сблъсквах с особен тип трейдъри, които изчисляваха сценарий на компютъра и след това живееха с увереността, че същото ще се случи и в действителност. Най-добрият въпрос, който внася объркване в техния апломб, е „Колко имате в банковата си сметка?“. Защото теоретиците рядко забогатяват – човек може да взема правилни решения, само ако е включен в реалността. Сега съществува цял клас псевдоексперти – некомпетентни хора, които смятат, че са компетентни."...
Имате компютър?
На "хард диск записвате информация за трайно съхранение" = ЕРУДИЦИЯ, тоест КОЛКОТО ПОВЕЧЕ "ИНФО" = "по ерудиран" в контекста човек?
Но?
"ерудицията-информация" на практика е безполезна АКО НЕ Я ПОЛЗВАТЕ?
Възниква въпроса с ОБРАБОТКАТА Й?
Обработката и операциите с първичната информация СЕ ИЗВЪРШВАТ В CPU-то ви?
Колкото "процесора" ви е по-мощен - имате възможност да обработвате(извършвате операции) С ПО-ГОЛЕМИ ОБЕМИ СЪХРАНЯВАНА първична ИНФОРМАЦИЯ?
- Именно ПРОЦЕСОРА с НЕГОВИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ ДА ОБРАБОТВА БАЗИСНАТА ИНФОРМАЦИЯ - отговаря на ТОВА КОЕТО ПРИ ЧОВЕК се нарича, с думата ИНТЕЛЕКТ а от там за човек с такива качества: ИНТЕЛИГЕНТ(тен) ?
