Началото на темата:iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533

iulii.blog.bg/history/2011/12/21/a-syshtestvuva-li-vyobshte-evreiska-istoriografiia.870552


ВЪЗНИКВАНЕ НА ЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ

Подозрението че нещо не е наред с еврейската история –си  е подозрение,  а експертите сигурно с лекота биха опровергали  това мое  съмнение. Много пъти  ми се е случвало, когато  дискутираме Новата Хронология на Фоменко и Носовски( които дискусии аз водя вече дузина години в Германия)  моите опоненти да приведат следния убийствен аргумент: „ а  вие не знаете ли, че в еврейските книги всяка  година в продължение на  над 3000 години, са  се документирали всички събития от еврейската история?!” А  аз честно казано, това не го знаех и не се стеснявах да си го призная, но на мен  гледаха като на луд и неграмотен, как така не знам неща, които са известни на всички(силата на митовете е непреодолима).

В търсене на експерти аз се обърнах  към статията „ Историография” на споменатата вече Електронна Еврейска Енциклопедия,  с надеждата  там да намеря подробно описание на  тези многобройни еврейски книги по еврейска история. В действителност,  ако смятаме само началото на нашата ера, то  трябва да са написани най-малко сто книги (най-малко една  на поколение). Само така може да  бъде постигната  достоверност в описанието на всички събития  от еврейската история. При това най-голяма достоверност биха имали  тези  книги, които са написани от обективни свидетели или в по-лошия случай, просто от съвременници, макар че  и те  може да сгрешат, като интерпретират невярно чужди съобщения, или са принудени да се опират на непроверени слухове и т.н.

И наистина,  още в първата статия по този въпрос аз намерих обнадеждаващо  твърдение: „ Приемствеността на историческото самосъзнание  на еврейския народ  е  намерило  отражение в хрониките и историческите описания , които може да се проследят  по протежение на цялата  му история” . Ето сега, си помислих, ще видя дълъг списък от автори и произведения ,  от всички векове. Или най-малко препратки към литература в която може да се намери подобен списък. Но ето какво ни съобщава този уважаван източник:

„ Макар в древността  у евреите да не е възникнала историческа наука ( както при гърците), в колективната памет на народа са се съхранили решаващите събития от националното минало, и ярко се е проявил стремежа към фиксирането им  писменна форма.”

А това звучи малко обезнадеждаващо-нали? Как така  евреите не са успели да създадат”историческа наука”, макар ”… ярко се е проявил стремежа към фиксирането им  писменна форма.”  На собственото си минало, тоест  създаването на собствена история?! И после, в каква форма са създавали те своята история? Под формата на религиозни догми? Или под формата на не толкова качествени произведения, които не издържат и минимална проверка за научност?..„

Веднага след тези встъпителни  думи на  статията  „Историография”, следват  два раздела посветени на библейския период от еврейското минало: „Библия”  и  „Период на Втория Храм”. Аз мога да им  направя подробен анализ и да покажа, че не сто, а даже петдесет  книги по история не са упоменати там.  А са цитирани няколко раздела от Библията,  като е написано че някои от влезлите в Библията съчинения от еврейски автори „ представляват по-скоро художествени, отколкото исторически произведения”. Освен  книги Макавеи, които не влизат в еврейския канон на Библията, аз успях да намеря само три еврейски  ( а някои от тях  не са и еврейски) историци(или не точно историци).

-еврейския теолог и елинистически философ Филон Александрийски.

-неговия съвременник историк и философ Николай Дамаски, който макар да не е евреин, уж оказал  голяма влияние на еврейската историография(а тя къде е?)  със своята  световна история, която уж се състояла от 12 х 12 = 144 книги (съхранени са само отделни фрагменти от неговите трудове и славата му на велик историк), и

-пишещия на латински, великия Йосиф Флавий, който „ се явява един от най-големите историци на древността”  , а всъщност даже не е от епохата на Възраждането, както считат някои критици на историята.

Но аз  ще оставя това упражнение на читателите, които могат да броят до петдесет(да видим какво ще направят  те, с отнасяната към Йосиф Флавий фраза” Той  използвал и цитирал много ценни източници и документи”, може би те ще видят в нея липсващите десетки  автори ), и само ще приведа две фрази от заключителния абзац на раздела „Период на Втория Храм” :” В Талмуда и Мидрашето липсва свързаното повествование за историческите събития(даже името Юдея не се споменава). Там е  съхранен  само намек за събитията, свързани с разрушаването на Храма, римското владичество и т.н.”.

Накратко, никаква историческа библиотека не са създали евреите от древните времена.

ЕВРЕЙСКАТА  ИСТОРИОГРАФИЯ  ПРЕЗ  ПЪРВОТО  „ХРИСТИЯНСКО” ХИЛЯДОЛЕТИЕ.

И така,  еврейската историография от първото хилядолетие на писмената история на евреите не издържа проверката. Да видим как стоят нещата със следващото хилядолетие от тяхната история, или  казано по друг начин , първото хилядолетие от новата ера.

Може би, сега еврейската историография  ще влезе в силата си  и ще ни позволи да говорим за две  достоверни хилядолетия от еврейската история. За тази цел, ще се върнем на познатата ни вече статия „Историография”.

Нейния трети раздел  е озаглавен „Еврейски хроники.Средните векове и епохата на Възраждането”. В този раздел още отначало ни съобщават, че  в течение на няколко столетия след потушаването на  въстанието на Бар –Кохба „ еврейската историография преживява застой”. Което е доста озадачаващо: нали възникването на еврейски диаспори  би трябвало да доведе(според нормалната логика) ,  към стремеж да се запише историята за да не се забрави, или най-малкото  да доведе до появата ако не на исторически, поне  на художествени произведения. Да, ама не. Няма подобни произведения и по-нататък  в протежение почти на 700 години! Или както пише в статията, единственото изключение през този период( до 8 или до 10 век)  се явява книгата "Седер олам рабба"   „Seder Olam Rabbah” (около 150 г.), която е опит да се определят хронологичните рамки на библейските събития.Възстановяването на дейността на  еврейските хронисти в Италия през 8 век, води до опита да се предадат на иврит(има се  в предвид древноеврейския език, който не трябва да се бърка със  езика на съвременен Израил, който  е възникнал на основата на древноеврейския през 20 век, но съдържа многобройни   заемки от други езици, в това число  и от славянските- бел. Авт.) книгите на Йосиф Флавий  в една хроника(приписва се на Йосиф бен Горион) написана през 10в.”

Според мен е малко трудно да отнесем „хронологичните рамки на библейските събития” към историографията на първото хилядолетие от новата ера, както твърди статията за "Седер олам рабба". Ето я и цялата статия, понеже съдържа любопитни указания за еврейското летоброене:

"Седер олам рабба"  се споменава в Талмуда като съчинение на таннаим Иоси бен Халафт (Jose ben Halafta) живял през 2 век от новата ера, макар  да е  известно, че не той е бил автора на това съчинение. "Седер олам рабба" се дели на три части, всяка от които се състои от десет глави. В първата част  е хронологията на основните събития от сътворението на света до смъртта на Мойсей; във  втората част- от преминаването на Йордан от израилтяните до убийството на израилския цар Захари (средата на 8 век преди  н.е. ) ; в третата от убийството на Захари до въстанието на Бар –Кохба. Книгата е написана на иврит( виж моята бележка за това по-горе – бел.авт.)и съдържа мидрашистки интерпретации на библейски текстове, използвани за хронологически пресмятания. По всяка вероятност, автора на съчинението  се опира на древна  традиция, която е послужила и на еврейско елинистичния  хронограф  Деметрии(3 в.пр.н.е.) за неговите хронологични  изчисления.

Основните издания се печатат по ръкописа от 1711г. от Амстердам( да не си помислите нещо !!-бел.авт.) , който съдържа  сефарадско –източния вариант на съчинението , а и също по Бодлеанския ръкопис (съхранява се в Оксфорд) , който вероятно се явява франко-германския вариант.Бодлеанският ръкопис  е направен от  френски преписвач, най-вероятно през  1315г. Древни ръкописи на  "Седер олам рабба" се съхраняват също и в библиотеки в Париж, Мюнхен(надали те са написани преди 1315 г., иначе автора на статията непременно  би го отбелязал-бел.авт.).

Текста е претърпял няколко редакции- няколко места от него, цитирани в Талмуда, липсват във варианта оцелял до наши дни, който от своя страна има някои по-късни добавки. Последното събитие е отнесено от автора към 68 г. (според съвременната наука, Храма е бил  разрушен през 70 г.).Това пресмятане  се утвърждава в еврейската хронология много по-късно(а може би, в действителност  е бил предложен по-късно-бел.авт.).Еврейската хронология от Талмудическия и след талмудическия период  е приемала като отправна точка  за броене началото на Селевкидската династия (312 г.до н.е.) –така наречения минян щарот  (Minyan Shtarot), едва с упадъка на вавилонските центрове, и превръщането на Европа в център на еврейския живот, броенето от началото на Селевкидската ера губи своя смисъл и бива заменен  с броенето „ от сътворението на света”. "Седер олам рабба" също така съдържа и легенди и разкази от Талмуда и Мидраша.”

Интересно,  защо Талмуда лъже относно авторството на "Седер олам рабба", и защо за древните ръкописи на това историческо произведение не е указано, колко именно  древни са те? Освен това, остава загадка, как е дошло подобно произведение до френския преписвач след над 11 века. Също така защо толкова важно съчинение не е било напечатано  до 1715 г.(до тогава е  имало само ръкописи) , и на какво основание ръкопис от неизвестен автор  е отнесен към 150 г от н.е.

Още едно средновековно историческо произведение  от хронологично естество(нямам нищо против добрата хронология, напротив-обичам я. Но историята трябва  да отразява миналото не само на ниво съотнасяне на събития  на времевата ос)  упоменато в разглежданата Еврейска Енциклопедия  е "Седер олам зута"(малкия седер олам) .Между двете произведения има няколко века разлика.Ето и описание взето от тази енциклопедия  на това произведение:

„ Хроника, съставена от неизвестен автор през ранното средновековие(най-вероятно  804г.). Написана е предимно на иврит(който тогава не е съществувал. Виж моята забележка по горе  въпрос по-горе.Отъждествяването на съвременния иврит с древноеврейския език е само  един от хилядите примери на фалшификация на историята с идеологически цели-бел.авт.) и частично на арамейски. Първите шест от десетте глави на книгата съдържат хронологията на 50 поколения-от Адам до иудейския цар Иехояхин ((יְהוֹיָכִין; Иехония, Иояхин),отведен от Навуходоносор във Вавилония., а останалите четири глави са посветени  на хронологията на следващите 39 поколения- от Иехояхин до края на вавилонския екзилархат(http://bg.wikipedia.org/wiki/Екзиларх ). За разлика от  Седер олам рабба, в това съчинение автора разглежда основно въпроси касаещи  хронологията, и само понякога цитира  разкази и легенди от Библията, Талмуда и Мидраша (http://bg.wikipedia.org/wiki/Мидраш) . Целта му е да покаже, че династията на вавилонските екзиларси принадлежи на Давидовия род и завършва когато Мар Зутра (http://en.wikipedia.org/wiki/Mar_Zutra) отива от Вавилон в Ерец  Израел през 520 г. Списъка на екзиларсите  през 4 и 5 век е важен източник на исторически сведения за този период.. Основаната на тези две съчинения хронология е била приета от средновековните еврейски автори, докато Азарио бен Моше де Роси не я подлага на съмнение и критика.”

„Изглежда”, „анонимен еврейски автор”, „разкази и легенди”, „списък с екзиларси”- това са част от думите използвани в енциклопедията. Но каква информация ни дава това за историята на евреите в Европа? Никаква! Даже повече  от нищо; излиза, че еврейска  историография от първото хилядолетие  на новата ера касаеща еврейската диаспора  практически отсъства. Само в самия край на този период  е споменат един източник:” ценна информация за историята на еврейството в Месопотамия в периода между завършването на Талмуда и 11 век се съдържа в писмото, което  е написал Шрир бен Ханин  , гаон на Пумбедита, талмудист на Кайруан (987)”Но и тук не става дума  за европейските евреи, които уж са играли важна роля в живота на средновековна Европа.

Изглежда, историята на евреите в Европа  през това първо хилядолетие, минава и без историография.