Началото на темата iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533

iulii.blog.bg/history/2011/12/21/a-syshtestvuva-li-vyobshte-evreiska-istoriografiia.870552

iulii.blog.bg/history/2011/12/22/vyznikvane-na-evreiskata-istoriografiia.870692

ЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ

А как стоят нещата със следващите векове?

Най-важният паметник на еврейската историография в Италия  през епохата на ранното средновековие, се явява така наречения "Мегиллат Ахима"ац" (Ahimaaz ben Paltiel , http://en.wikipedia.org/wiki/Ahimaaz_ben_Paltiel ) - семейна хроника, написана около 1054 г. и съдържаща жива картина на еврейския живот  в Южна Италия по това време и важни сведения за положението на евреите в Сицилия, Византия, Северна Африка, и Ерец-Израел”.

Семейна хроника-това е просто чудесно! Южна Италия и Сицилия- че това е почти цяла Европа! Но какво е положението с по- мащабните  хроники? Говорещи ако не  за световната еврейска диаспора, то поне за такива  в някои страни на Европа? Предполага се, изобилието им е било такова, че е накарало автора на статията в енциклопедията да направи доста обемно встъпление, отнасящо се не само до еврейските хроники:

„Средновековните хроники, както християнските, така и мюсулманските, са се правели предимно в дворовете на монарсите, или в манастирите. Те представяли действията на монарсите от управляващите династии в една единна верига от деяния, включваща и предните векове, а понякога  са правели директна връзка с исторически събития, описани в Библията. Хрониките винаги са били тенденциозни; те са се старали да оправдават династическите или църковни претенции( по този въпрос  съм напълно съгласен с традиционните историци-бел.авт.). Отсъствието на централна еврейска  власт е попречило на списването на хроники от този род, ако не броим опита да се подчертае приемствеността на равините(посланието на Шрир бен Ханин) и да се съхрани семейната традиция(хрониката на  Ahimaaz ben Paltiel). Изглежда, от тези апологетични и дидактични задачи е било обусловено  развитието на еврейските хроники през средните векове и в началото на новото време”.

Какво следва след тази теоретично пояснение ? Съобщава ни се, че „ първият средновековен еврейски историк в широкия смисъл на тази дума, може да се счита Абрахам ибн Дауд (Аврахам бен Давид Халеви  1110 — 1180) от Толедо, чието съчинение  „Сефер ха –кабала”          ( Sefer ha-Kabbalah) е написано в стила на арабската историография. Главната цел на това съчинение – да се докаже непрекъсваемостта на равинистическата  традиция( в  противовес на твърденията на караимите)   но все пак,  събрания  материал се явява превъзходен източник на сведения за живота на евреите в мюсулманска Испания”. Също така става ясно, че книгата на Абрахам ибн Дауд  е послужила като образец  за други хроники на испанските евреи, като "Сефер ха-юхасин"  от испанския изгнаник Аврахам Закуто (Zacuto Abraham ben Samuel  15 в.)С това,  броя на еврейските историографи  от периода 1000-1500 г. се изчерпва.

Да видим равносметката: вместо очакваните по  най-скромни  оценки 25 автора на произведения  по еврейска история,  виждаме само трима:

-Автор на семейна хроника.

-Първия средновековен еврейски историк.

-Испански изгнаник , известен повече  като астроном , отколкото като историк.

А те всъщност са само двама,  тъй като за  последния  от споменатите в посветената му статия в енциклопедията е казано:” през 1504 г. Закуто завършва многогодишната си работа върху историческото съчинение  "Сефер ха-юхасин", излагащо историята на развитието на Устния Закон  и даващ хронологията на действията на законоучителите”. Затова  слагането му в периода до 15 век не е вярно, тъй като споменатата  дата вече е 16 век.Още повече, едва ли историята на развитието на Устният Закон и хронологията на действията на  законоучителите изчерпва цялата еврейска дейност и живот. От какви източници черпим информация за еврейския живот? И, къде е описан  живота на евреите от Северна Италия, Португалия, Германия и Франция, да не говорим за Балканите и страните от Източна Европа? Засега са споменати само Южна Италия и Испания.

И така, според данните представени от  тази статия, можем да заключим, че 1500 години от историята на евреите просто не съществуват! Наистина, малко по-нататък  е разказано и за историята на евреите-ашкенази, но надали това описание може да запълни празнините в еврейската историография  през тези 1500 години:

„ В средите на евреите-ашкенази не са  писани никакви хроники. Съхранени са само няколко разказа на очевидци за преследването и  убийствата на евреи по време на първия кръстоносен поход(1096) и за тяхната( на евреите) саможертва.За преследванията  по време на втория кръстоносен поход(1147-49)  пише Ефраим от Бон(роден 1132г) в "Сефер ха-зхира" ("Книга поминовения").Имената на загиналите са запазени в поменните книги(меморбихер) на еврейските общини в Германия… Хрониката  на историческите събития е свързана изключително с мартиролозите (Списък на мъченици или сборник с техни жития), описания на преследванията или изброяване  имената на загиналите за вярата…”.

Хронологията и историята на кръстоносните походи е обект на  многобройни критики в рамките на историчесските анализи. Затова-даже ако предположим, че кръстоносните походи и преследванията на евреите по време на същите са се случили- е неясно, може ли да се отнесат и едните и другите, към периода преди 1500 година. По-достоверна според мен  е версията, според която  това са  събития случили се около  така наречената среда на второто християнско хилядолетие . По късно тези събития  са послужили като основа за късните християнски историци, да измислят тази поетична  картина на кръстоносните походи, а  на еврейските историци е дал повод да  създадат трагичната картина на масови преследвания и погроми.

ЕВРЕЙСКАТА ИСТОРИОГРАФИЯ ПРЕЗ 16, 17  И 18 ВЕК.

През  16 век се наблюдава оживление в еврейската историография, или поне в нейното излагане в Еврейската Електронна Енциклопедия. Разглежданата статия  споменава(без грешно посоченото  за 15 век произведение) следните произведения на еврейските историографи за този век:

„ „"Шалшелет ха-каббала"("Цепь предания") от Гдалия бен Йосеф Ибн-Яха  (http://www.pubs.ejwiki.org/wiki/Ибн-Яхья)  , потомък на изгнаници от Португалия, публикувана през 1586 година във Венеция.Хрониката на  истинските събития( не е казано какви-БЕЛ.АВТ.) е смесена с легенди и съмнителни предания” Последната забележка разбира се, не допринася за солидността на еврейската историография.

„Обширния труд  "Утешение в бедствиях Израиля" от марана Шмуел Уск (1553), „представя преглед на историята на страданията на еврейския народ." А  освен страдания  нищо друго ли не се е случвало в еврейската история?В живота на общините, училищата, в съдебното и административното самоуправление, отношенията с властите. и т.н. ? За него е казано, че” трудът на Уск е написан на португалски език и представлява значителна  литературна ценност” .  Но ние не сме на урок по литература! Нас ни интересува историческата  ценност на творбата.

Сборникът на Шломо Ибн Верга (Solomon Ibn Verga, Salomуn ben Verga;края на  15 в. – началото на 16 в.),съдържа разкази и предания за преследванията на евреите през средните векове. Той е озаглавен "Шевет Иехуда" ("Бич Иехуды"), и  е издаден вероятно през 1553г.  „ За да опише и обясни съдбата на евреите сред чуждите народи, Ибн Верга често прибягва до моралалистични разсъждения и поучителни разкази( което според мен много намалява историографската ценност на неговото повествование-бел.авт.) което понякога изкривява историческата действителност”.- Добре, че историческата действителност се изкривява само понякога!

Вече споменатата по-горе книга на Азарио де Роси „ Меор ейнаим”(Светлината на очите)(1573).  Характерното за нея е ” насочването към историята на Втория храм , използването на нееврейски източници и критическия подход към теологичните проблеми”.А не е ли насочването към  историята на Втория храм свидетелство, че този период е близо до времето, когато е живял Азарио де Роси или другия  реален автор на тази книга ?

Трудовете  на ИОСЕ́Ф ХА-КОХЕ́Н (Joseph ha-Kohen; 1496, Авиньон, – 1578?, Кастелацо?). Може би най-значимият му труд е "Эмек ха-баха" (Долината на  плача 1558 ?) посветен на преследванията на евреите в началото на новото време и в епохата на Контрареформацията. Трудовете му демонстрират „ подход към хрониката, приспособен към условията на времето”. Освен това, той” не само използвал нееврейски източници,  но и посветил специално съчинение  на историята  на монарсите на Франция и Турция”. С други думи, автора е дал своя принос в историографията на тези страни, но в историографията на евреите- само в ограничен смисъл.

Трудът  "Цемах Давид" от Давид Ганс (Прага вероятно 1592) е „написан под влиянието на  централно-европейската хронография”. Този труд, според разглежданата от нас статия по история на еврейската историография,” представлява хронологично описание на събитията от световната(1-ва част) и еврейската(2-ра част)  история с отделни повествователни допълнения, които дават по-подробна информация за едни или други събития”.

Хрониките на Елиах  Капсали (уж около 1483-1555г.). Те демонстрират”  голям обхват от събития, а също така се използва личния опит  на автора и неговите спомени за срещите с изгнаниците от Испания”.

Както виждаме,  въпреки ограничеността на  хрониките, все пак е  изпълнена минималната норма  за количеството на  историческите трудове. Но при по-внимателно вглеждане става ясно, че  тя е изпълнена само за втората половина на века, защото в първата ние имаме само един автор който преминава от предходния век,  и може би някои хроники от последно споменатия хронист.( Елиах  Капсали-уж около 1483-1555г.).

Затова пък в следващият 17 век, положението  съвсем  се влошава.В статията се споменава само един труд  от това столетие: книгата на Натан Ната Хановер(Nathan (Nata) ben Moses Hannover) "Иевен мецула"("Трясина", Венеция, 1653).” За да подбуди евреите към покаяние  и да укрепи  в тях духа на мъченичеството за вярата, автора изобразява  ярко  трагичните събития от това време” . Освен това заявление, което ни кара да се усъмним в обективността на автора, е казано още, че” масовото избиване на евреи от казаците на Богдан Хмелницки в Украйна и Полша(1648-49)  е причината за появата на чяла поредица от хроники, най-значимата от  които е и  книгата на Натан Ната Хановер”.

А какво е положението през 18 век?

Изглежда, че по това време еврейските историци или  напълно са изчезнали като вид, или са си намерили по-интересни занимания от това да описват погроми и масови избивания на евреи. Във всеки случай, статията не споменава  никакви историографи през този век. Изглежда,  това е  века на  зараждането на  християнската историография за евреите , за сметка на изчезването на еврейските такива, явно  интереса на евреите към своята история изчезва напълно.Затова статията  без заобикалки, преминава направо  към 19 –тото столетие, ккато най-накрая съобщава за действителното раждане на еврейската история в началото му:

„Първият опит да се изложи свързано историята на еврейския народ на съвременен европейски (немски)  език  били „Лекции по новата история на евреите” (Вена, 1819) Ш. Левизон (1789–1821)".

Излиза, че  на нито един от използваните от евреите езици, не е имало опит, „да се изложи свързано историята на еврейския народ”.

А може би, и да е имало такива опити, но поради незнайни за нас причини, те да са били унищожавани от еврейската цензура?

На страница 210, Марголин пише, че теологическите книги на еврейския автор Леон де Модена(1571-1648) са видели бял свят едва двеста години след написването си, защото той  се отнасял твърде критично към Кабалата и Талмуда.Тази забележка ми дава повод да поставя въпроса за съществуването на цензура у европейските евреи през Новото време. Наистина,  подобна цензура може да намерим  и на страниците на Билията.Разбитите каменни плочи  на Мойсей, изгарянето на архивите със родословните записи на евреите от Ирод, с цел да скрие своя не дотам еврейски произход  са може би най-известните примери от този род. Но те се отнасят от историците към един много далечен от 17-18 век период.Наистина ли е било по силите на еврейската цензура да задържи издаването на книги в пртължение на стотици години, или да направи публикуването на неудобни за нея произведения невъзможно? В това число и книги по еврейска история?

В книгата на Волфганг Шпайер”Унищожаването на книги и цензура на духа при езичниците, евреите и християните”, ударение се слага на християнската духовна инквизиция. Все пак, в нея, на десет страници в гавата” Унищожаването на книги и цензура на духа в Древния Изток, в Израел и в ранното еврейство” подробно се описват всички акции от този род  през библейския период. Докато за Средновековието  автора вижда само унищожаването на еврейски книги от християни, но не и от самите евреи.Също така, в главата „Цензура и унищожаване на еврейски книги” не се споменава  за никаква вътрешноеврейска цензура. На фона на съществуването на еврейски печатници в най-различни страни, двувековното въздържание от публикуване  или унищожаването на ръкописи по-скоро говори за това, че тези книги тогава не са съществували.Възможността някои еврейски книги, в това число и исторически, да бъдат датирани като по-ранни, трябва да се има в предвид.

Евгени Габович (Германия)
Следва продължение.