Евгени Габович

artifact.org.ru/detalirovka-voprosov-globalnoy-teorii/e-gabovich-istoriya-evreev-pod-znakom-voprosa.html
 

За да се усъмниш  в правилността на традиционната история на евреите,  не е нужно да  изучаваш  книги по история, които жонглират с различни съмнения в достоверността на картината на нашето далечно минало, като мимоходом изразяват съмнение по повод  неестествената дължина на еврейската история. Просто отворете някоя книга описваща историята на евреите. Нужна ви е минимална критичност за да видите, че вместо описание на реална история, се  опитват  да ни пробутат смесица от митове и легенди, противоречиви  твърдения и художествени произведения с  квазиисторическо съдържание.

Само  един поглед върху списъка  на използваната литература  в  тези книги,  води до  много неудобни за историците въпроси. Откъде  се черпят историческите сведения за историята на евреите, ако изключим за момент  такъв „ приказен” източник като  Библията? Защо историята на евреите, разтегната над 3000 години , се описва основно опирайки се на книги написани сравнително неотдавна?  Не преписват ли съвременните историци  историята на евреите, от книгите на предходното поколение събратя от цеха по исторически измислици?  А те от своя страна не са ли правили същото?

На какво  се базират знанията им  за еврейската история?

В списъка на използваната литература, приведена в атласа на Гилбърт по история на евреите, почти всички( с изключение на четири, но и те са издадени през последните две десетилетия на 19 век) са издадени през 20 век. Списъка на литературата в края на двутомната „История на евреите” (Грейзел) , е добре известен на англоезичния и френския читател, но и той  се състои основно от книги  напечатани през 20 век или най-много през 19 век. Така например, в раздела  ” Произведения от общ характер”  има само една книга издадена в края на 19 век и това е знаменития многотомник на Грец (Graetz, Heinrich, Geschichte der Juden von den дlteren Zeiten bis auf die Gegenwart, Leipzig 1873-1900). В списъка на литературата от периода между първия и втория храм наблюдаваме същата картина-три произведения от 19 век и всички останали от 20 в. В литературата отнасяща се  за периода до 1000  от новата ера  само Талмуда е издаден през 19 а останалите през 20 век.( а той, както ще видим по-нататък, едва  ли  е удачен в ролята си на исторически източник).

А  много  автори въобще не публикуват списък с използваната литература и източници. Така например постъпва  Юлий Марголин в своята 447 странична книга "Повести тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа" , като това  не е изолирано явление. Без списък на използваната литература е и книгата на  археолога, професор  Abba Eban „Моя народ. История на евреите”( My people: the story of the Jews. 1968) и (Heritage : civilization and the Jews. 1984). Няма списък с литература и в книгата по история на полските евреи(Фукс) ФУКС Александър (Fuks, Alexander; 1917, Влоцлавек, Полша, – 1978, Йерусалим) нито в нейния край, нито в отделните статии, даже и в статията за историята на еврейското книгопечатане в Полша.

И тук изниква въпроса: Не е ли еврейството явление случило се през последните векове, което в последствие е било хвърлено от историците във бездънния кладенец на древността, вследствие  невярната  представа за динамиката на развитие на човешката цивилизация?

Имали  ли са  въобще евреите историография, която да свидетелства за съществуването им от „дълбока „ древност?    Какво  пишат по тези въпроси еврейските източници на информация?

Когато се  заинтересувах от тези въпроси , не си и помислих даже, че еврейската история е толкова слабо обоснована исторически, както се  оказа в действителност.  Читателят  сам ще се убеди след прочитането на следващата глава, че и дума не може да става за съществуването на хилядолетна еврейска историография( а без нея не е възможна и никаква история) .

Съмнението в истинността на  традиционната история на евреите, както и пълното отсъствие на еврейска историография, ме подтикна в отделна глава да дам обзор на алтернативни материали,  говорещи за възникването на еврейската религия и миналото на самите евреи. И ако  все още е рано  да се говори за реконструкция  на истинската еврейска история, ще е полезно да се запознаем с различни гледни точки и да се замислим,  как в действителност е могло да възникне и да се развие еврейството.

 

КОГА Е БИЛА НАПИСАНА ИСТОРИЯТА НА ЕВРЕИТЕ?

 

710. В тази наука  все още не сме напреднали  по-далеч, отколкото сме били напреднали в нея през древността

715. При пеене  трябва да се отваря устата

717. Всички певци били тенори, и дамите също не можели да пеят.

Афоризми от книгата на Хелмут Минковски- „Най-голямото насекомо е слона.Перлите на професор Галетис”

Въпроса  поставен като заглавие на настоящата глава, ни води директно към въпроса за времето на написване на Библията( по-точно на Стария Завет) , макар и да не го изчерпва.

Аз ще изходя от дата” не по-ранна от 1530 година” към която се придържа и Едуин Джонсън в книгата си” Писмата на Павел” (The Pauline Epistles - Re-Studied and Explained  Edwin Johnson, M.A., 1894  Formerly Professor of Classical Literature in New College,   S. Hampstead: Author of "Antiqua Mater: A Study of   Christian Origins," "The Rise of Christendom," and others.).

Този английски професор-теолог, в края на своя живот, след като излиза в пенсия, можел да си позволи да публикува резултатите от своите изследвания , които провеждал в течение на целия си живот. Един от тези резултати  рязко противоречи на традиционните представи за древността на Библията и християнството. Джонсън стигнал до извода, че  до тази година(1530) тоест до началото на 16  век не е съществувала Библията,  и католическата църква  е  поминувала успешно и без нея. Още повече, че самата Католическа църква се образува около 1500 година.

Според Джонсън, до Вселенския събор( Тридентски събор)  който уж  се провежда от 1545 до 1563 година в Северна Италия ,  град Тренто, днес в италианската част на Тирол,  Библията Вулгата  все още не е съществувала. Именно Тридентския събор обявява Вулгата за автентичен текст на Библията. Именно този събор слага край на формирането на Католическата църква,  разграничавайки  я  от протестантите. Между другото , Джонсън отбелязва,  че до 1533 година не може да се говори за никаква хронология(история), като  твърди, че всички дати преди гореспоменатата са измислени и прибавени на по-късен етап  вследствие на някакви сметки.

Окончателния вариант на Библията  приет от Католическата църква  като официален, е  публикуван през1589-1592 години.

Относно библейските ръкописи , Джонсън е убеден, че те са възникнали след  разпространението на книгопечатането, като  написването им  въз основа на печатната Библия, не е завършено  чак до 1570 година. Даже и след това, въпреки  че интензивността на направа както на  библейски ръкописи, така и на ръкописни версии на Библията да намалява, те продължават да се пишат през следващите векове, дори и по времето на самия Джонсън.

Библията на Гутенберг( напечатана уж през 1456 год.) е по-скоро една приказките на историците, възникнала  след  като през 16 век или по-късно,  на някому е потрябвало да „докаже”  съществуването на Библията още през средата на 15 век. Джонсън не изключва  възможността, датирането на изданията на Библията , да е направено  със задна дата. Необичайно високото типографско качество на „Гутенбергското „ издание, говори за това, че тази Библия е можело да бъде напечатана само след дълъг период на развитие и усъвършенстване на новото за тогава типографско изкуство. Да не говорим, че самата дата на изобретяването на книгопечатането, също се нуждае от преразглеждане, защото никак не се вписва в създадената от традиционните историци картина .

В края на своята книга, Джонсън  засяга еврейския проблем. Той смята, че около 1500 година еврейската Тора вече е съществувала, макар да се съмнява, че след 1500 година в нея не са правени никакви промени.  Всъщност, надали  Тората е написана много преди тази дата. Джонсън, както и Уве  Топер (http://en.wikipedia.org/wiki/Uwe_Topper), са убедени, че по това време, активно( да не кажа  спешно)  са се писали както ранно християнските, така и ранните еврейски книги, в това число Тората и Талмуда. Тази  надпревара по създаването и оформянето на  религиозни учения  в протежение на целия този век, когато се е създавала и хронологията позната ни сега,  е довела до това, че религиозната история е била „разтегната” в продължение на хилядолетия, а началото е било отхвърлено някъде  дълбоко в легендарното минало. Аз считам, че това „разтягане” на реалната история е минимум 12 пъти благодарение на преминаването от лунен към слънчев календар. Понякога това изкривяване е още по-голямо, поради  започналото  свободно фантазиране на историческа и хронологическа тематика.

Марголин  в книгата си  "Повести тысячелетий. Сжатый очерк истории еврейского народа"( в която  както отбелязах по-горе, успешно минава и без списък с използвана литература)- нарича  Азарио де Роси (1514–1578) (http://ru.wikipedia.org/wiki/Росси,_Азария_бен-Моисей_де) , баща на еврейската историческа критика, което по принцип се вписва  в приведената по-горе хронологическа схема. Обаче, самото съществуване на еврейска историческа критика на толкова ранен етап, когато  еврейската историография  (съгласно даже традиционната история)  все още е в началото си,  според мен вече е подозрително.

 

Това съмнение се потвърждава и след прочита на историята на евреите от Саломон Грейзел (http://en.wikipedia.org/wiki/Solomon_Grayzel) ( разполагам само с френското издание). На страница 552 за Азарио де Роси  е написано "Son livre d"histoire et de littйrature juives, Me"or Enayyim (La Limiиre des Yeux) pourait avoir йtй йcrit par un historien du XIXe siиcle". Тоест,  указаната в цитата книга "Меор эйнаим"(Светлината на очите) на де Роси е могла да бъде написана от някой историк през 19 век. Тук се има предвид духа на това произведение, което по-скоро отговаря  на настроенията на 19 век,  отколкото на времето когато   се предполага, че е живял Азарио де Роси. Още едно мое съмнение е свързано с  това, че фамилията „Роси” може да  указва на руския произход на семейството на автора.  Но  имайки предвид  епохата когато са живели бащата и дядото на Роси, е малко рано да говорим  за Русия. Още повече, че съгласно традиционната история,  по това време в Русия е нямало евреи.

Накратко, зараждането на еврейската историческа критика в края на 16 век,  поражда подозрения. А как стои въпроса със зараждането на еврейската историография? 

Следва продължение..

Без да съм защитник на евреите, ще кажа, че написаното по-горе е доста несериозно.
Земята съдържа историята на един народ.
Зарови се в нея и ще стигнеш до началото на рода.
В днешните предели на Израел има богата история, която е видна и за слепеца.
И не забравяй, че поемите на Омир също не са били печатани хилядолетия, но са стигнали до Шлиман.

ще ви цитирам думи, казани от еврейски историци:" Израелските археолози Израел Финкелщайн и Нейл Ашер Зилберман в знаменитата си книга „Библията в разкопките-нов поглед върху Древния Израил и произхода му от свещените текстове” , опровергават известната на не по-малко от половин милиард жители на Земята история на Изхода от Египет: „През десетте години от археологическите разкопки, не успяхме да открием никакви доказателства за масово изселване на евреите от Египет, независимо от факта, че целия Синай и делтата на Нил бяха преорани надлъж и нашир. Не бяха намерени никакви доказателства, че древните израелтяни са минали от там”. Според археолозите, южния регион на Юдея е била относително малко населена до 8в.пр.н.е. „ Археологическите разкопки показват, че Йерусалим от времето на Соломон, който обикновено е представян като столица на „славната империя”, е бил обикновено село, малко и затънтено, а не великолепен град, както е описан в Тората.”? казва Финкелщайн, който смята, че традицията и историята трябва да се разграничават.
Историята на Древния Израил може да бъде проверена по независими асирийски и вавилонски източници едва от 8 в.пр.н.е. по традиционната хронология и то само в общи черти. Всичко до тогава, включително историята за обсадата на Иерихон и цар Соломон, има легендарен характер. Възможно е в основата си да има някакво реално събитие, но не могат да се направят никакви точни изводи."

Всеки народ се опитва да поукраси историята си, и митовете са основната украса.
Евреите са били малък народ на търговския път между гърците и египтяните.
Дори историята им ги показва като незначителен в древността народ, който е имал ролята на меняч на пари за пътуващите търговци, и никакви напъни не могат да ги изкарат от тази им "историческа" роля.
При все това, тяхната незначителност буди интерес; как така имаме толкова ранни записи (нека са само 800 г. преди н.е.) за толкова нищожно племе.
Когато търсим белези за великолепие, не трябва да забравяме, че навсякъде по света строителството има своите характерни белези за различните времена.
Най-великолепната сграда в Йерусалим е бил Храмът на Соломон, и той е бил построен главно от дърво (Ливански кедър).
Прекарай този храм и градът през хиляда години, войни и набези, и виж какво ще остане от тях.
Ако Йерусалим е бил малко селце, никой завоевател не би обърнал поглед към него.

Всеки избира в какво да вярва. За мен аргументите които изтъквате, не са убедителни, защото ако само това са противоречията - с мед да ги намажеш.Нещата са много по-дълбоки и оплетени. В опита си да "поукрасят" историците сами се оплитат в еквилибристиките си. Украсяването на историята е процес, който продължава и в наши дни. Историята си "украсяват" силните на деня-англичани, французи, италианци, руснаци,евреи, китайци...
"Библията

През 1997 година след обстойни проучвания на библейските земи израелските археолози с неохота признаха, че на територията на Израел не са намерени никакви доказателства, свързани с Библията. Селищата описани в Старият завет, епиграфски, археологически и етнографски материали от онова време просто не съществуват. Сякаш са се изпарили руините и остатъците от великите библейски градове. А и предишните изследователи не бяха постигнали повече от днешните израелски археолози. В Библейските речници няма почти никаква информация за местонахождението на много от старозаветните градове, реки, местности. Почти като анахронизми звучат и сведенията за големи снегове и студове на територията на Палестина (ІІ Ездра 9:6), (І Мак. 13:22), за стадата от хиляди овце (І Царства 24:4, 25:2), за колективни жътви (Рут 2) и др. Подобни събития са съвсем недопустими за климата на тази страна. От тези заключения се стига до логичния въпрос: Щом като в Израел не са се случили Библейските събития, то тогава къде? Историята на кой народ е разказан в десетките библейски книги? Някой автори днес се опитват да ни убедят, че Библията е само един сборник от стари приказки и легенди и в нея не можем и не трябва да търсим реални исторически събития. Някак несериозно звучи това твърдение, на фона на хилядите географски имена, герои, истории на битки, възходи и падение на не един народ, описани на страниците на тази чудна книга" http://horos.blog.bg/history/2011/04/08/bibliiata-i-bylgarskata-istoriia.725288

http://goo.gl/oHB8F - сняг в Израел
http://goo.gl/BYVLb - жътва в Израел
http://goo.gl/C4Wgn - овчи стада в Израел
Ако всичко това го има днес, имало го е и в миналото.
Ползвай Google, бе приятелю ;)

превеждали на български братята Кирил и Методи, след като току що разбирам, че Библията е измайсторена през 15 век? Мисля че допускате фундаментална грешка. За каква Библия говорите, че е съществувала през 15 век, след като скоро ще ви бъде наредено и платено да пишете за това, че Библия изобщо не е съществувала. И тогава ще излезе, че сегашните ви платени фалшификации са били чиста измама. Само се чудя как могат да ви плащат за такива нескопосани измами... Вземи попрочети малко повече по темата. И понаучи кога са живели посочените братя. Ако не успееш, само срещу 10 % от възнаграждението, което ти плащат за всяка написана измамна историика, мога да ти помогна в обучението.

(((Ако не успееш, само срещу 10 % от възнаграждението, което ти плащат за всяка написана измамна историика, мога да ти помогна в обучението.)))

watchtowerman, А мене можете ли да ме научите на вашата История и колко ще трябва да ми плащате да ви слушам глупостите? Влезте ми в блога и вижте колко неук съм по История и сами си кажете цената. Чакам оферта.

Приятелю, само две изречения си казал, и в тях две взаимно изключващите се тези. Това мисловно раздвояване и нелогичност е израз на психологично заболяване, което означава, че ще бъдеш скоро пациент при мен и колегите ми в психиатрията за да те спасяваме от шизофренията ти. Обещавам, че ще ходатайствам за най-просторната и слънчева стая в клиниката. За степента на заболяването ще послужат писаниците ти.

личните нападки вместо използване на логични аргументи, говорят за изпускане на нервите и липсата на минимална етика в общуването. Преди да отправяш личностни нападки, може да се пообразоваш какво е Нова Хронология, запознай се с работите на horos, Йордан Табов, и проявявай повече уважение към българския език( едва ли светите братя биха одобрили използванет му за хули и обиди.)

Анонимен, извинявай "приятелю", че не ти отговорих веднага, ама нали си взех хонорара за "измамната историйка", та отидох да се почерпя! Даже ми останаха пари да си платя за уроците на watchtowerman(като гледам нивото му на общуване, едва ли взема повече от една магистрална служителка).
Та, след като се запознах подробно с "доказателственият " ти материал, веднага отделих средства за закупуване на компютри за еврейските професори, защото явно и те не ползват Google( сигурно не гледат овце и не карат ски).Апропо,вчера видях в мрежата снимка на един израелски пилот и си помислих-"Ако всичко това го има днес, имало го е и в миналото."Сега остава археолозите да го открият(древния самолет), или ти да докажеш съществуването му, ползвайки моята публикация.

http://nicko.blog.bg/recepti/2011/12/22/svinski-rebra-s-kartofi-na-furna.871074