Прочетен: 3261 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2011 23:49
началото на темата: iulii.blog.bg/history/2011/12/21/vyprositelnite-okolo-istoriiata-na-evreite.870533
А СЪЩЕСТВУВА ЛИ ВЪОБЩЕ ЕВРЕЙСКА ИСТОРИОГРАФИЯ?
Имайки предвид написаното в предната глава, книгата на де Роси, ,Библията, книгите по хронология на Скалигер и Нютон( поне тези, които третират библейската хронология) трябва да се изключат. А и самият въпрос може да формулираме по друг начин- В коя книга за първи път се разказва историята на европейските евреи и въобще историята на евреите след Библията? Та нали съгласно традиционната история, още през 1 век от новата ера евреите са били разселени по цял свят, в това число и Европа( на първо място в съвременна Италия). Но преди това те са живели и във Вавилон, Персия, Египет( огромна колония в Александрия) и в Мала Азия.
За да стане ясно, за каква история на евреите трябва да говорим, да погледнем на еврейската диаспора по-подробно.В книгата на Ниниан Смарт(http://en.wikipedia.org/wiki/Ninian_Smart) „Религиите по света - от възникването до съвременните секти” на стр.120( това се отнася за руското издание на "Атласа мировых религий"-бел.пр.) е показана картата „ Еврейската диаспора в границите на Римската империя”. Тя онагледява сведенията на историците за разселването на евреите в Римската империя в началото на 2-ри век от новата ера. Легендата към тази карта има три категории, които трябва да обяснят еврейското разселение в страните около Средиземно море-
Градове с големи еврейски общини
Области с голяма плътност на еврейското население
Еврейски поселения:
Градовете с големи еврейски общини са- Александрия, Дамаск, Антиохия в северна Сирия, Ктесифон,Пумбедита и Нехарадея в Месопотамия, Ефес в Мала Азия, и Коринт в Гърция. Отбелязан е и град Хулван в Персия като имащ голяма еврейска община.
Области с голяма плътност на еврейско население е имало в три части на Стария Свят:„
В Африка- цялата делта на Нил, областта около Картаген и областта Нумидия.
В Азия- долината на река Тигър, Ефрат, във северна Мала Азия в района на Синоп и в други девет нейни части, в съвременен Ливан, Сирия, и Кипър
В Европа- Южна Гърция, Сицилия, континентална Италия( шест области) , Франция( около Марсилия, и западно от него на крайбрежието на Средиземно море, Рона, Луар, и при алпийските области) , Германия(Рейнска област), Южна Испания .
И накрая, еврейски поселения има в много области на Римската империя , които не влизат в предните категории. В Египет –две, Сирия – три, Мала Азия- осем, Месопотамия- пет, Гърция- осем, Малта-едно, Италия –три, Германия – две, Франция – едно, Испания – шест.
Извън границите на империята има посочени две поселения в Арабия, Сура в Месопотамия, и три поселения в Персия.
Сведения за разселването на евреите в Етиопия( според местните фалаши, те са евреи от времето на Савската царица) , в страните от Кавказ( Грузия, Армения, Дагестан), в Средна Азия, в Китай и Индия в този труд няма. Затова пък, в атласа на Гилбърт на страница 14 ни съобщава, че евреите населяват Индия от около 175 година преди новата ера. Но и без това уточнение, виждаме едно толкова голямо разселение на евреите по Стария Свят, което не може да се обясни само с действията на император Тит (потушаването на иудейското въстание и поробването на евреите).
Според твърденията на традиционната история, към разглеждания момент евреите би трябвало да имат дълга история, в това число и в Европа. Ако следваме здравия разум и логика, евреите бидейки „книжен” народ , имайки многовековна традиция в образованието и грамотността и не на последно място като народ по-древен и от древните гърци, би трябвало да затрупат всички библиотеки на Стария Свят със своите исторически съчинения.
Но как всъщност стоят нещата. В испанската книга „ История на евреите в Испания” на професор Адолф де Кастро ( http://ru.wikisource.org/wiki/ЕЭБЕ/Кастро,_Адольф_де ) издадена през 1847 година( аз имам изданието от 1992) се описват книгите( 16-17век) от които автора черпи сведения. Тези книги не са писани специално за да осветлят историята на евреите, но все пак е важно, че за книги и документи отпреди 15 век не се съобщава. Наистина, в подзаглавието на книгата Кастро твърди, че за написването и са използвани много редки документи, но няма никакви препратки към произведения датирани 15 или по-ранен век. И това в книга, чиято първа част е посветена на появата на евреите в Испания уж още по времето на вавилонския плен и еврейската история до възникването на арабския халифат в Испания!
Шесттомната „ Популярна история на евреите” на Грец от 1888 г. която притежавам на немски език, почти не съдържа списък с книгите на които се опира автора.Тя просто е съкратена версия на 11-томния труд от същия автор „ История на евреите от древни времена, до наши дни” (1853–1876, руски превод 1873–1900), която аз прочетох преди трийсет години в Москва на руски език. До сега в мен още стои усещането за увлекателно написан исторически роман , а не за сериозно историческо изследване. А именно на нея се позовават по – късно повечето книги по еврейска история.
Общо взето, както вече отбелязах, еврейската историография е изследвана основно през 20 век, и от тук идват тези изкривявания за които казах по-горе. В английския „ Атлас на еврейската история” от Мартин Гилбърт са приведени четири страници библиография, но почти всички са печатани през 20 век. Същата картина наблюдаваме и в книгата на Нахум Гидал(http://de.wikipedia.org/wiki/Tim_N._Gidal) „ Евреите в Германия от римско време до Ваймарската република” (Tim N. Gidal, Die Juden in Deutschland von der Rцmerzeit bis zur Weimarer Republik, Bertelsmann, Gьtersloh 1988.) – тук отново на няколко страници са описани книги издадени през 20 век и само четири от края 19 век.
А сега нека се поровим в биографията на Грец . В излязлата през 1836 година книга на Рафаел Хирш (http://en.wikipedia.org/wiki/Samson_Raphael_Hirsch )” 19 писма за юдаизма” става дума само за библейския период от историята на евреите. От 1844 година в Германия излиза „ Списание за религиозните интереси на юдаизма” списвано от Захари Франкел, и през 1846 в неговия трети том Грец публикува статия” Построяването на еврейската история” , излагащо в общ план еврейската история, като тази идея по-късно реализира и развива в своите книги. В същата година той(Грец) публикува своята дисертация „ Юдаизъм и гностицизъм” . От 1851 е организирано издаването на „ Ежемесечник по история на юдаизма” от Франкел, в който Грец става сътрудник. През 1853 започва издаването на 11-томния труд за историята на евреите, като излиза първо четвърти том. Книгата предизвиква голям интерес! Нима в средата на 19 век историята на евреите е била толкова неизвестна?
Всъщност, книгата на Грец не е първата, която третира еврейската история. Оказва се , че тя има предшественици. Еврейския автор ИсаакМ.Йост(http://ru.wikipedia.org/wiki/Йост,_Исаак_Маркус) издава през 1820-29 години деветтомната „ История на израилтяните от Макавеите до наши дни” ( Geschichte der Israeliten Seit der Zeit der Makkabдer bis auf Unsere Tage, 1820—1829), а малко над сто години преди него протестантския писател Жак Баснаже де Бовал отпечатва в Ротердам своята "Истории религии евреев" в пет тома. По този повод Електронната Еврейска Енциклопедия, издадена през 2005 г. пише:
„ Макар критичния подход в изучаването на еврейската история(основно периода на Втория храм) да започва с книгата на Азарио де Роси "Меор эйнаим"(Светлината на очите 1573 ) , все пак систематични трудове по еврейска история , отличаващи се от средновековните хроники, се появяват едва с началото на 18 век. Вече с първия и най-важен от тях „ История и религия на евреите от времената на Христос до наши дни, служеща като допълнение и продължение на историята на Йосиф Флавий”(на френски език, 7 тома,1706-11) от франко-холандския теолог и историк Ж.К.Банаж , се появява идеята господстваща до края на 19 век: еврейската история рязко се разделя на две епохи- библейска(завършваща с появата на Иисус) и след това. Въпреки многобройните си литературни недостатъци и незнанието от страна на автора на еврейските извори, тя получава широка литературна о обществена известност” . ( http://www.eleven.co.il/print.php?id=12920).
Изниква подозрението, че до 1700 година не е съществувала никаква еврейска история! ( и един еретичен коментар към тази хипотеза може би и самите евреи не са съществували!?). Напомням, че отсъствието на история не означава и отсъствие на обекта на изследване, защото историята е само модел на миналото , а не самото минало!
Съвсем друго нещо е, както в случая с евреите, традиционната история да твърди че евреите са съществували, но книги за своята история да не са писали!А може би все пак са писали, но защото са писали на еврейски, затова останалия свят не е разбрал нищо?!
Възможно ли е подобно нещо- неотдавна появилите се италианци, да публикуват през Ренесанса историята на Флоренция, а евреите които по това време имат хилядолетна история(например Соломон според историците, управлява голяма държава още през 10 век пр.н.е. ?-бел.пр), нищо да не са писали по въпроса? Не, подобно нещо е невъзможно! Според създадената от традиционната история картина, те би трябвало да наводнят книжния пазар, с фундаментални исторически трудове за своето минало. И ако такива трудове няма, не означава ли това, че евреите имат меко казано големи проблеми и несъответствия в своята история?
Между другото, що се касае за появата на първите систематизирани трудове по еврейска история, споменати в цитата по-горе, и за широкото признание с което е удостоен труда на Банаж относно миналото на евреите, трябва да отбележим че той предизвиква интерес именно сред християнското общество. От това следва, че даже и еврейските историци от миналото да са съществували, то техните трудове не са били познати на християните.
Евгений Габович (Германия)
Следва продължение.
Валиден ли е Стария Завет за християните...
Цензурират Древнобългарската ни история!
Библията и българската история-http://horos.blog.bg/.
