Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2011 23:32 - ОСНОВНАТА ЗАГАДКА-ГИБРАЛТАР
Автор: iulii Категория: История   
Прочетен: 3347 Коментари: 2 Гласове:
6



Линк към оригинала :livehistory.ru/glavnaja-zagadka-gibraltar.html
ОСНОВНАТА ЗАГАДКА-ГИБРАЛТАР

Всъщност, основният въпрос на цялата нова история е-какво не е наред с Гибралтар?
Първо, какво е това „ Стълбовете на Херкулес” ? Що за странен топоним? Защо именно стълбове?
Второ, защо Англия присъединява Гибралтар чак през 1713 година? Защо нито една от Атлантическите държави-Англия, Холандия или Португалия толкова дълго време не са се интересували от тази важна крепост?
Трето, защо Франция построява Лангедокския канал (Canal du Midi)1667-1694 свързващ Средиземно море с Атлантическият океан? 360 километрова мрежа(заедно с Гаронския канал) с 328 шлюза, акведукта, мостове и тунели-струващо безумно много пари!
image



Сигурно французите се бояли да преминават през ислямския Гибралтар? Но ако се вярва на официалната история, мюсулманска Гранада пада през 1492 г, 175 години преди началото на строителството на канала! И още, как е възможно 6-7 пъти да се изпращат кръстоносци в Египет и Палестина, и НИТО ВЕДНЪЖ до ключово място като Гибралтар? Страхували се от Алжирските пирати? Та нали тогава Алжир е бил владян от християнска Испания! Може би защото Франция воювала с Испания? Но мирът с Испания е сключен през 1659 година, т.е. 8 години преди началото на строителството.
Четвърто, защо до 1720 година, нито една страна като Англия, Холандия или Португалия нито веднъж не изпраща флот от Атлантика в Средиземно море? Не са имали изгода да прихванат част от Левантийската търговия? Имали са и то голяма.
(В процеса на дискусията, ми обърнаха внимание на участието на Португалия в действията против Тунис през 1535 г. Само че, конструкцията на оръдията, използвани в този поход се отнася към началото на 19 век.
image



Даже и след 200 години, при Полтавската битка, оръдията не са били толкова мобилни, което е свързано с развитието на металургията: оста на колесника е трябвало да издържа не само тежестта на оръдието , но и силата на отката. По какъв начин важни технологични постижения на 19 век се оказват изведнъж 300 години назад във времето, никой не обяснява..
Ето и оръдие от 1708 година. Разликата в технологиите е видна.
image


Посочва се и похода в Средиземно море на капитан Тромп, но станното в случая е че, този поход няма никакви политически или военни последствия. Както пишат историците, опитвайки се да обяснят отсъствието на резултати от похода” … Успехът на експедицията на Тромп се оказал нищожен и въобще не оправдава огромните разходи понесени от Холандия…”. Всъщност, никакви успехи не са чакали от Тромп в Средиземно море, тъй като целта на експедицията му е била на хиляди километри оттам, а именно да подрони влиянието на Франция в Западна Индия( големите и малки Антилски острови и Бахамите). Следователно въпроса „ имало ли е въобще влизане в Средиземно море?” е напълно логичен.
А ето и списък на събитията, предполагащи преминаване през пролива:
711 Тарик ибн Зияд пресича Гибралтар на кораби
1190 флота на английския крал Ричард Лъвското сърце акустира в Сицилия
1291 генуезеца Бенедето Закария разгромява флота на мароканските неверници, опитващи се да установят контрол над Гибралтарският пролив.
1535 слизане на европейски войски в Тунис
1675 Тромп влиза в Средиземно море 24 линейни кораба и фрегати, 6 брандери и 12 транспортни кораба с войска. Успеха на експедицията е нищожен.
1676 холандеца Ройтер атакува флота на френския адмирал Маркиз Абраам Дюкен в залива на Катания.
Значи, за 965 години имаме 6 предполагаеми похода, по един на 160 години. За сравнение, Константинопол в периода от 395 до 1453 е щурмуван и обсаждан 57 пъти, или средно веднъж на 18 години, а порт Тариф, който събирал парите за преминаване на пролива, би трябвало да е също толкова апетитен.
Пето, защо НИТО ЕДНА Средиземноморска държава до 18 век НИТО ВЕДНЪЖ не изпраща флот в Атлантика? Защо нито Венецианският, нито Генуезкият, Сардинският, Сицилианският или пиратският Аржирски флот НИКОГА не са дрънкали оръжие, да кажем, при бреговете на Холандия? Нито веднъж не са се сблъскали с англичаните в Атлантика? Защо даже и Османският флот, отлично въоръжен и признат за най-най, нито веднъж не влиза в Атлантическият океан?
Има само две подходящи събития:
1603-1616гг. африканските корсари залавят повече от 450 английски съда
1640 г. в Ла-Манша е имало голям варварски флот(повече от 60 кораба).
Но по-скоро, това са действия на атлантическите мароканци, а не на алжирци, тунизийци, или още по-малко на Османци.
Шесто, защо нито Генуа, нито Венеция- две от най-силните, най-богатите, най-жадни за печалба държави в Европа, не установили НИТО ЕДНА колония –нито в Индия, нито в Новият Свят? В Черно море техни колонии има навсякъде, флота на Венеция още в 15 век е бил най-големият в Южна Европа , и защо те така и не излезли в Световният океан? За превоза на пипер и канела през Египет, плащали на мамелюците повече от една трета от цената на подправките а да преплуват Океана по примера на Португалия, Британия и Холандия даже не опитали?
От 15-ти до 17 даже и 18 век, най-добрите мореплаватели на Ойкуменето упорито продължавали да плащат на неннавистните им султани данък , но не посмяват да влязат в Атлантика!? Може би да не правят конкуренция на слабата тогава Португалия?
И между другото, когато португалците още се учили да обикалят Африка, Венеция в продължение на три години(1504-1507) умолявали турците и египтяните да изгонят португалците от Индия, и, като резултат от преговорите заплатила експедицията на мюсулманите срещу Франциско де Алмейда (Francisco de Almeida; ок. 1450—1510).
Защо Венеция не отправила своя могъщ флот през Гибралтар и не наказала португалците дръзнали да нарушат монопола и в търговията с Индия лично?
И седмо, ако порт Тариф е събирал парите за преминаване в Атлантика и обратно, защо не се разрастнал до размерите на Константинопол? През Гибралтар е трябвало да минава търговията на пет континента! Защо Гранада не станала втора Византия?
Историците са запознати с този проблем, и обясняват това че, Атлантика не бил подходящ за плаване заради бурите, пък и до 18 век имало много пирати. Но и това не е обяснение, защото Генуа доказала че, може да се справя с тези проблеми. А въпроса е важен, даже и да пренебрегнем датите . Това е принципен въпрос и на него има отговор: до началото на 18 век, примерно1708-1712г. Гибралтар е бил неплавателен ( съветският океанолог В.Орленок позовавайки се на Ератосфен, пише че, по време на Троянската война Тунизийският пролив е бил неплавателен. В трактата на Платон „Тимей” Гибралтар също е неплавателен.) .
Ето как е описан този природен обект в изследването на Гибралтар от подводната експедиция на Южното отделение на Института по океанология П.П.Ширшов на РАН под ръководството на К.М.Шмикус, с изследователският съд „ Рифт” през 1994 година( следват цитати от статиите на учените И.О.Мурдма и Н.Б.Келер)
„ На дъното на пролива има скали-тясна подводна верига на дълбочина от 100-300 метра, ограничена в двата си края с отвесни напукани стъпала, свидетелстващи за тектоничен провал при образуването на пролива…”
„…Голи скали.Нанос от ерозирали скали няма. Има паралелни стени с дебелина няколко метра и височина 10 метра, обрасли с водна фауна, а между тях гладкото дъно сякаш блести.Всичко е промито от течението. Стените явно са вертикално стоящи пластове пясъчник, като по-меките слоеве са промити. Няма съмнение, че на дъното има от същия силно деформиран нумибийски флиш (многокилометрово слоесто образувание от редуващи се розов пясъчник и сив аргелит), който се намира и от двата бряга на пролива. Подобна картина на навлизащи във водата паралелни „ребра” от почти вертикален флиш може да се види и на плажа на Тариф”
Ето и Гибралтарският флиш.
image


Изглежда, преди, целият този ужас е стърчал тук-там от водите като истински стълбове. Но важното тук е, нивото на потапянето на античните градове(10-12 метра), от което следва че, разликата в нивото на Атлантика и Средиземно море в този район е била около 10-12 метра-невисока, но мощна „морска Ниагара” спускаща се между зъбите на флиша.
И всички загадки се стопяват като сняг. Сега става ясно защо не са изпращани кръстоносци тек-не е имало смисъл. Правилно са постъпили и французите, построявайки си свой собствен Гибралтар, вярно малък, големи кораби не могат да минават, но баржи съвсем спокойно. Затова и папско-търговските семейства така яростно завземат Лангедок, южната част на канала. Затова и Колумб тръгва къв Новия свят от Испания, а не от родната Генуа. Непроходимостта на Гибралтар, е и причината италианците до 18 век, да нямат колонии извън Средиземно море- просто са нямали излаз в Световния океан.
Ето и наколко карти, доказващи твърденията ми.
image

Отляво виждате фрагмент от венецианска карта от 1511г. Обърнете внимание на острова горе вляво, на спътниковата карта вдясно него го няма, или по-точно, там е , но вече на дъното на Атлантика (ретуша е на автора). Различно изглежда и самият пролив. Неговите предишни очертания се виждат в качеството на подводен релеф. Но ето още нещо важно, островите в дясната част на пролива- сега вече ги няма, но в миналото ги е имало, и съдейки по старата карта, са заемали близо 90% от ширината на пролива. А после нещо се е случило.
Ето спътниковата карта без ретуш
image



Ако разгледаме внимателно цялата карта от 1511 г. , ще забележим че, цялата атлантическа линия на брега и европейска и африканска, изглежда много различно от познатата ни сега.

image



Не е задължително, това да е станало за една нощ. Както разбрах, след като бях написал тази глава, подобни реконструкции са правени и преди мен, но смело са датирани примерно в 17-то хилядолетие преди новата ера( датировката е свързана с хронологията на древен Египет по версии от 19 век) . Ето и една такава реконструкция:
image



Между другото, за една толкова мащабна промяна, не са нужни 19000 години, достатъчни са и 350 г. Ето карти от 1646 и 1680 г. От огромният остров, майсторски нарисуван( макар и с някои разлики) северно от пролива, сега нищо не е останало. Това не е острова, нарисуван през 1511г. Онзи остров го няма, а този явно е станал част от континента, Вероятно вследствие на движението на земната кора. Сега няма остров, а големия морски залив, съдейки по картата се е превърнал в долина на река Барбате и пресното езеро Хандо.
image



Ето и няколко карти от 1605, 1707 и 1710 г. за сравнение. Главното тук е доста странните очертания на крайбрежието. Възможно е моряците и картографите да са бъркали, разликата между” материк” и „остров”, „малко” и „голямо” сигурно са знаели, та нали Гибралтар към 1710 година е трябвало да бъде едно от най-изследваните части на планетата. Но какво виждаме- град Кадис се намира на остров( сега тук е континента), а пролива откъм Атлантика е по-тесен от този откъм Средиземно море( сега е обратното).
image



Забележителното тук е, че на картата от 1710 година, пролива неочаквано е наречен с античното му име- Eretum Herculeum. Вероятно около това време, стърчащите от водата Херкулесови стълбове от нумибийски флиш, внезапно са потънали с 100-300 метра, и през 1713 година, Англия е получила Остров Гибралтар и първите атлантически флоти(предимно военни), са навлезли в Средиземно море.
 



Гласувай:
6



1. tili - Чудесно и
07.06.2011 00:00
фантастично изследване!
цитирай
2. анонимен - http://www. youtube. com/watc...
17.10.2012 23:12
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=TmLveAo2KP8 tova e to4no po temata oficialnata istoria e laga
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iulii
Категория: Новини
Прочетен: 181548
Постинги: 40
Коментари: 99
Гласове: 473
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031